През юни м.г. участниците в конгреса на Движението за паневропеизъм, събрали се в София, се питат по какъв начин Ото дьо Хабсбург, председател на движението и най-възрастният син на последния император на Австро-Унгария, ще се обърне към своето слово към Симеон Сакс-Кобург-Гота, бивш цар на България, станал премиер през 2001 г. след парламентарни избори.
След като започва с "Г-н премиер", съвсем демократично Ото фон Хабсбург продължава с "Ваше величество" и приключва с едно намигване по приятелски:
"А на мен лично ще ми разрешите да го наричам Сър". Залата е огласена от одобрително шушукане: Наследникът на Хабсбургите се измъкна с чест от ситуацията. Това невинаги се получава с други гости на страната, които често приветстват Симеон като цар-премиер. Самият той не им улеснява задачата. Като наследник на монарх Симеон рядко дарява с "господин" или "госпожа". Предпочита да използва направо името или презимето на своя събеседник, когато се обръща към него.
"Ако му се наложи да пише книга със спомени, той може да я озаглави "Мемоарите на един цар" или "Когато бях премиер", иронизира български адвокат положението. Убеден, че историята ще признае един ден, че действията му са точни и правилни, убеден, че трябва да изпълни мисия и саможертва, Симеон не се е отказал от това и е
ядосан на спадащата му популярност
Слаб, с елегантен силует, в елегантен костюм, с много добре поддържана брада, пронизващи очи, говорещ шест езика, между които перфектно френски, той споделя със спокоен глас идеите си, търсейки преди всичко да ги обясни и да убеди събеседника.
"Преди всичко целя да направя най-доброто - казва той. - Аз съм здраво стъпил на земята и гледам на нещата по аналитичен начин." Винаги любезен, предлагащ шоколад на журналистите край него, той въпреки това показва, че някои въпроси го отегчават.
Като въпроса за възстановяването на монархията. "Това не е нито отхвърлено, нито във въздуха, просто това не е в дневния ред." Той обяснява: "Просто не може да се избегне хората да мислят за моите корени. Но аз не го искам."
Наистина
цар ли е още?
През лятото на 1996 г., 50 години след тръгването си от България и шест години след падането на комунистическия режим, той осъществи триумфално завръщане в София, посрещнат от стотици хиляди души. Прекръстен, Симеон Сакскобургготски все още оставаше дискретен за своите намерения.
Цар? Защо не. Той никога не е абдикирал и винаги е смятал референдума през 1946 г. за незаконен. Проблем - само 20% от българите се обявяват за връщане на монархията.
Тогава президент на републиката? Пост, който би му подхождал добре. Но политическите люде, които могат да се кандидатират за него, трябва да са живели през последните пет години в България. Което очевидно не е неговият случай.
Два месеца преди парламентарните избори през юни 2001 г. Симеон се хвърля във водата създава своя собствена партия - Национално движение "Симеон III" (sic!).
Програмата е мъглява, кандидатите - от кол и въже: от манекен до адвокат, от бизнесмен до студент идеалист.
Французинът Жак Сегела, специалист по политически отношения, издига лозунга на предизборната кампания: "800 дни за промяна на живота".
Защо 800 дни?
Отговорът на един журналист в София: "Симеон винаги е работил в бизнессреда, както и много от неговите съветници. Така че 800 дни, изглежда, е времето, необходимо да се ремонтира едно предприятие."
Кампанията е бърза. Двете партии, които се състезават и си поделят властта след идването на демокрацията - либералната десница и бившите комунисти, прекръстени на социалдемократи, вече са накрая на дъха си. Симеон вдига високо ръка и дори печели абсолютно мнозинство.
"Мнозинството от българите гласуваха за него като за нов човек, а не като стар монарх. Неговият успех дойде и защото той пристигна в момент, в който конфликтът между анти- и екскомунистите, течащ като дебат след падането на комунистическия режим, беше загубил своята сила и българите искаха нещо друго", обяснява политологът Антони Тодоров.
Симеон е избран за премиер.
"Не беше много коректно да не приема този пост - казва той. - Можеше да се интерпретира отказът като бягство от отговорностите, като желание да се остане зад кулисите, за да се дърпат конците."
"Получих от много роднини свидетелства, които ме окуражаваха, дори и благодарности. Избирането ми показваше, че личностите, излизащи от кралски семейства, не са само хора на миналото и цветя в салоните", казва Симеон. Той сформира правителство, в което участват и няколко приятели на сина му, финансист в Лондон. На възраст между 30 и 35 години, те нямат, с малки изключения, никакъв политически опит.
"Всяко нещо си има компенсация. Бил съм в изгнание и е имало несправедливости, но в замяна на това получих опит в много сектори, опит, който сега мога да предоставя на моите съграждани", уверява премиерът. По-късно в своята първа реч като министър-председател той отново се връща към 800-те дни и
обещава много
Доста много. Близо 1000 дни по-късно ентусиазмът е спаднал. До такава степен, че ако изборите са организирани днес, неговото движение ще бъде на трета или четвърта позиция. Как да се обясни такова сгромолясване?
Международните експерти при това не престават да изтъкват действията на правителството: слаба инфлация, намаляване на безработицата и др. И това в една държава, която през 1996 г. премина през ужасна икономическа криза, с гладни бунтове, с улици без електричество и с професори, принудени да се хранят в социални кухни. В плюс на всичко това България днес е в НАТО и е пред портата на ЕС.
Друга силна точка - демокрацията изглежда сигурна в България.
Тогава остава разочарованието от неизпълнението на неговите обещания. Нивото на живот остава ужасно ниско, пенсиите - миниатюрни. Последиците: страната се изпразва, най-вече от младите. 1 млн. българи от общо 8 млн. живеят в чужбина.
ООН прогнозира, че България ще остане едва 4-милионна през 2050 г. Корупцията, престъпността се проявяват навсякъде като гангрена на обществото.
При тези трудни условия на живот у доста голяма част от народа съществува мнението, че дори да е законна, "царската реституция" е доста преувеличена. Като в другите източноевропейски държави бившите собственици си върнаха част или всичко, което е било национализирано. Лансирана от "Труд" кампания упреква царя, че прекалено често смесва бившите семейни имоти с такива на държавата.
Всеки ден вестникът разкрива, че този или онзи дворец, тази или онази гора ще бъде върната на царското семейство. Според вестника върнатите имоти са на стойност 200 млн. евро.
Живеещ като спартанец, най-често без своята съпруга - тя предпочита Мадрид, Симеон обитава ловджийска вила, която е била резиденция на комунистическите вождове на няколко километра от центъра на София. Симеон казва, че не разбира този процес и трябва да се обръщат към адвокатите му, когато става въпрос за връщането на имотите.
Но никога не му идва наум да се захване с медиите. "Трябва да призная, че имам много по-малко проблеми с него, отколкото с предшествениците му", казва главният редактор на "Труд" Тошо Тошев.
"Симеон е демократ по рождение", продължава г-н Тошев, сочейки картичката с пожелания за Нова година, която е получил от премиера.
Подобен жест не стига да помири премиера с общественото мнение. То го упреква, че е закъснял да се върне от Мадрид, където е прекарал коледните празници, по време на смъртта на петима български бойци в Ирак.
"Симеон действа като че ли общественото мнение не съществува", споделя един от съветниците му. Той казва: "Ние работим за тази страна, няма нужда да даваме обяснения, резултатите говорят за нас."
Неговите симпатизанти си скубят косите, гледайки го, когато чете по телевизията с равен работен тон, без очарование. Всъщност
без съмнение говори по-лошо български
отколкото френски и испански.
Това не обяснява психологическият блокаж, който обхваща Симеон, когато се обръща към български журналисти, и невъзможността да се изразява разбираемо. За историята ще остане, че сегашният премиер, който не прилича на останалите, е направил възможно България да влезе в ЕС, като й е спестил популистките изкушения, така привлекателни в тези още крехки демокрации.
Вестникът разказва и известния в София виц за неясните отговори на премиера, когато на въпроса: "Г-н премиер, колко е часът", той отговори: "11,15", допълва РФИ-България (RFI.bg). "Е, най-накрая един конкретен отговор", цитира вестникът реакцията на българския журналист.
В името на точността обаче трябва да се каже, че Симеон помогна и за консолидирането на републиката, заключава "Монд".
