Предлагаме ви и останалата част от статията, поместена едновременно и на български във вестник "Труд":
"С приема ни в алианса постигаме дългогодишната си цел да се върнем в евроатлантическото семейство. По силата на нашата култура и ценности ние винаги сме чувствали, че принадлежим към това семейство, от което бяхме откъснати.
Това разширяване на НАТО, което е най-голямото в историята й, обхваща държави от Прибалтика до Адриатика и Черно море. То е още една важна стъпка към изпълнение на общата ни визия за неделима, демократична и мирна Европа.
Днес близо 50 млн. души повече в Европа ще се чувстват по-сигурни, знаейки, че историята няма да се повтори.
Ние сме наясно, че членството в НАТО не е еднопосочна улица. За нас придобивките от него вървят ръка за ръка със задълженията. Готови сме да поемем тези отговорности и да дадем своя политически и военен принос към общото ни усилие да направим района, в който живеем, както и други места по света по-сигурни. Всеки от новите членове допринася за мира и сигурността.
Даваме на НАТО
уникалния си опит, стратегическата си ценност, способности и познания.
Споделяме непосредствения ни опит в политическите, икономическите и военните реформи с други държави. Нашето интегриране с алианса може да се превърне в модел за разширяване на зоната на свобода, демокрация и стабилност в Западните Балкани, Източна Европа, Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия. Ние допринасяме със своите военни способности.
Те вече бяха подложени на изпитание в различни мисии на НАТО от Западните Балкани до Афганистан. Решени сме да ги подобряваме още. По пътя към НАТО започнахме и Вилнюския процес, който насърчи сътрудничеството, а не конкуренцията.
Този дух на солидарност сега ще ни помогне да работим в НАТО с консенсус. Това ще внесе нова енергия в алианса и ще го направи по-силен.
Нашите седем държави влизат в НАТО
в навечерието на 55-годишнината от рождението й.
С подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. 12 съюзника се наеха "да опазват свободата, общото наследство и цивилизацията на техните народи, уповаващи се на принципите на демокрация, индивидуална свобода и спазване на закона".
Този ангажимент е все така жизненоважен и днес, както е бил и през последните десетилетия. И това е така не въпреки, а поради самата природа на сигурността, която претърпя толкова драматични промени през последните години.
Настоящият дневен ред на НАТО по въпросите на сигурността е предизвикателство.
Алиансът трябва да се справи с новите заплахи от тероризъм, с разпространението на оръжия за масово унищожение и техните смъртоносни последици;
да продължи своите мисии, като се започне от Косово до Афганистан;
да разширява отношенията с 20-те страни партньори на НАТО, както и да подпомага усилията на онези страни, които се стремят към членство в алианса или към участие в програмата "Партньорство за мир";
да развива сътрудничеството с Руската федерация;
да съживи диалога с държавите от Средиземноморския регион, както и да проучва възможностите за партньорство с държавите в Близкия изток;
и заедно с това да осъвремени способностите на НАТО за извършване на нови задачи.
Този амбициозен дневен ред изисква ясна визия, решителност и ангажимент за близко сътрудничество с алианса.
Трансатлантическата връзка, която е в основата на НАТО, остава от съществена важност за сигурността на евроатлантическата зона. Нашите седем държави са решени да поддържат тази връзка, защото Европа и Северна Америка трябва да работят заедно, за да успеят. Постиженията на НАТО, включително разширяването, което е основен крайъгълен камък в изграждане на сигурността, са доказателство за този успех", пишат премиерите на седемте новоприети членки на НАТО.
Последвайте ни
