господине - болярине.
Заспал ли си - събуди се!
Пиян ли си - отрезви се!
Отвори ни чемшир порти,
чемшир порти, стари врати,
че ти идем добри гости,
добри гости - коледаре
и ти носим добри вести:
Бог се кани да ти дойде,
Мож ли Бога да посрещнеш,
да посрещнеш и нагостиш
и със Бога сбор ангеле?
Мога, мога, добре дошли,
добре дошъл, нека дойде!
Да ми седне на трапеза,
а при него - сбор ангеле
с добри госте - коледари!"
Това е една от обредните песни, с коите коледарите обикалят домовете и благославят стопаните на 25-ти декември - Рождество Христово, Коледа. Домакините пък ги даравят с боб, сланина, краваи, дребни пари, месо. Коледари могат да бъдат само ергените. "Станеник" се нарича водачът на дружината. Той носи клон / обредното дръвце / със седем разклонения. На тях са закачени ябълка, кравай, червени конци, монети, зеленина. Сутринта всички отиват на църква, празнично облечени. За разлика от трапезата на Бъдни вечер, на Коледа храната е месна - печен черен дроб, свинско с праз, печена кокошка. След обяда стопаните отиват до всяко дръвче и го "заплашват", за да бъде по-плодовито следващата година. "Ще родиш ли тази година или да те отсека?", пита мъжът. "Недей го сече, ще роди!", отговаря жената.
Коледа се празнува три дни - до деня в чест на св. Стефан.
14 "мръсни", "караконджувски" дни наричат старите периода 25 декември - 7 януари. Вярва се, че тогава нечисти сили търсят кой да обсебят. От заник до изгрев слънце никой не трябва да излиза навън, не се върши и никаква работа. За предпазване хората носят глава чесън, окачват тръни на вратите, прави се катранен кръст на портата.
На Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Хората вярват, че желанията се сбъдват.
Последвайте ни
