През 1989 г. създава компанията "Cygnus", която предлага на пазара непознатата дотогава услуга за поддръжка на софтуер с отворен код, разказва излизащото на български сп. "Опън сорс маг", което е публикувало интервю с Тийман в новия си брой.
- Когато говорим за отворени идеи, бихме ли могли да сложим на едно място следните концепции: отворен код (Open Source); отворени стандарти; свободна култура?
- Отвореният код означава различни неща за различните хора, но за мен той е софтуер, чиийто лиценз е базиран на OSI-сертифицирания опън сорс лиценз. През годините, започнах да ценя специфичните предимства на това да имаш сорс кода, както и свободата да го променяш и/или да го разпространяваш.
Първо, иновациите се проявяват по различни начини. Някои от тях, като имейл клиент, клиент-сървър приложение или релационната база данни, зависят от много на брой координирани усилия. Но много иновации са нарастващи.
Open Source софтуера ограничава виртуално неограничените нови приложения и сумата от тези десетки хиляди малки иновации далеч надхвърля стойността дори и на най-впечатляващата от тях.
Може би най-хубавия пример е първоначалният етап от разработването на световната мрежа World Wide Web (WWW), където виртуално неограничените участия доведоха до разработването на една съвсем нова медия.
Второ, разработчиците работят по различен начин, когато очакват (или се надяват) или когато се страхуват, че техният код ще бъде преглеждан от хиляди хора. Добрият Open Source софтуер е с такъв дизайн и е написан така, че да бъде разбран от голям брой хора. Освен това той може да бъде и комерсиално успешен, но софтуерът, който е написан само за комерсиални цели без мисъл как хората ще го приемат, използват и подобряват, никога не може да бъде добър.
Трето, клиентите възприемат софтуера с отворен код не само от гледна точка на неговата цена, но и като инвестиция. Времето, което е отделено за разбирането и подобряването, е инвестиция и нея никой търговец не може да ограничи или пропилее. Защото когато хората отделят време в разучаването на определена платформа, тази инвестиция става безценна в деня, в който собственикът на платформата реши, че тя вече не е интересна.
Въпросът за отворените стандарти става все по-важен с всеки изминал ден. През последните 20 и повече години компаниите представяха и обещаваха печалби от отворените стандарти, без да са ги дефинирали стриктно. Но колкото повече обществото става по-зависимо от технология, особено от софтуерна технология, толкова маркетиниговите понятия трябва да се заменят с по-точни.
Миналата година Дан Бриклин написа есе, озаглавено "Софтуер, който съществува 200 години", където обосновава тезата, че софтуерната индустрия трябва да се развие от модела на собственическото познание към отворено познание, от модела на тайните към модела на разкритието.
Архитектите дефинират и специфицират стандартите за строителството, които не само се публикуват, но и се подобряват от човешкия опит. Когато една сграда или мост неочаквано се срути, тогава инженерите са хората, които решават защо и как това да не се повторил. Отворените стандарти са ключът към подсигуряването, където обществената информация остава достъпна за обществото.
От трите теми мисля, че свободната култура е най-вълнуващата, защото тя отговаря на въпросите на човешкия потенциал (не само на компютърния или софтуерния). Но само тя зависи от отворения код и стандарти, аналогично на свободата на пресата, която зависи от функционирането, надеждността на печатната преса.
- Като програмист и идеолог на Open Source-пространството мислите ли, че идеите ви ще продължат развитието си и няма да бъдат превзети от други идеологии като свободния софтуер и собственическия софтуер?
- Да. Мисля, че тенденцията е глобална: хората искат свобода, и свободния софтуер има същото морално и етическо право на свободна преса, свободни речи, свободен пазар и т.н. Мисля, че софтуерната свобода сега е невъзможно да бъде спряна, както и всякакъв друг вид свободи, за които хората воюват, на които се радват и които защитават.
- Какво мислите за Ричард Столман?
- Мисля, че е много по-важен от Бил Гейтс, защото Гейтс само е създал една компания, докато Столман е създал едно движение, което е дало свобода на програмистите. Неуморните му усилия да разпространява и разширява софтуерната свобода са важни толкова колкото това, което е направил Мартин Лутър Кинг-младши за гражданските права в САЩ.
- Какво е бъдещето на Open Source-лицензите? Дали един лиценз за всякакъв вид софтуер е добра идея?
- Open Source-инициативата задава същите въпроси и публикува обширно становище на нейния уебсайт OpenSource.org.
Моето мнение е просто: като предприемач (developer) аз предпочитам винаги "GNU General Public License" (GPL), защото на мен, като разработчик, той ми дава най-силната гаранция, че към мен ще се отнасят честно, а именно мога винаги да бъда сигурен, че няма да бъда отделен от софтуера, който съм написал. При другите софтуерни лицензи съществува обратната възможност - софтуерът, който съм написал да бъде превърнат в собственически.
Преди 10 години нито една компания не приемаше GPL като начин, по който може да защити собствените си интереси, въпреки че бяха приемани други лицензи като BSD или MIT.
Преди пет години компаниите започнаха да поглеждат повторно към предимствата, които им носи GPL, и оттогава насам много от тях започнаха да настояват твърдо за различни лицензи, като хората, които се привързват към църквата си, дори и другата църква да е много по-съвместима с техните вярвания. Днес дори компании като "Оракъл" видяха как GPL може да работи за тях(пуснаха кластерирана файлова система под GPL, за да я направят съвместима с "Linux kernel").
Мисля, че Open Source-инициативата на пазара - не само на комерсиалния, но и на пазара на идеите, - може да предостави избор. Един отделен лиценз застава срещу избора, но аз съм се убедил, както и много други хора, че с един-единствен избор са възможни много други, и то атрактивни. Съмнявам се, че тя би могла да бъде лекарството, но бихме могли да подпомогнем дискусия, която да направи обществото по-информирано. И ще видим какво ще се случи.
