Все повече лекари са склонни да приемат, че болестите имат освен физиологични и т.нар. психосоматични причини. При възникването на психоемоционален проблем нервната ни система изпраща импулси на едни или други органи и предизвиква здравословни проблеми.
Каква е всъщност връзката между определено заболяване и нашия вътрешен свят според привържениците на това разбиране?
Много психотерапевти твърдят, че съвременната западна медицина не лекува човека, а се бори с конкретното му заболяване, т.е. тя се стреми да потисне болестта или да отстрани последствията от нея, докато причините остават дълбоко в подсъзнанието и продължават своето вредно въздействие.
Специалистите по психосоматика смятат, че ако нещо го боли, човек всъщност изпитва вина пред някого или за нещо, т.е. болката е своеобразно наказание за тази вина.
Алергията, например, е защитна реакция, свързана с неувереността в себе си, прекарания стрес и чувството за страх. Същото се отнася и за кожните заболявания.
Болестите на гърлото пък са признак за обида - често от гърло страдат децата, чиито родители постоянно се карат. Кашлицата пък е своеобразна форма на защита при неприемането на някаква ситуация.
Според психосоматиците болките във врата свидетелстват за това, че човек проявява твърде голямо упорство и отказва да приеме гледна точка, различаваща се от неговата. Проблемите с щитовидната жлеза са признак за това, че в дадения момент ние не сме способни да реализираме своите планове.
За заболяванията на белите дробове се твърди, че отразяват нашия страх от случващото се в живота, а сърдечно-съдовата система страда най-силно от чувството за вина, потиснатата или несподелена любов, отчаянието.
От инфаркт и инсулт най-често умират тези, които са свикнали да постигат целите си с всякакви средства и на всяка цена.
Високото кръвно е присъщо за хората, които не спират да съжаляват за някои събития в миналото си, а ниското - за тези с комплекс за малоценност.
Проблемите с очите показват, че отказваме да видим реалните неща , а с ушите - че не искаме да чуем каквото и да било извън собствения си вътрешен глас.
Неприятностите със стомаха издават неспособността да се адаптираме към нова за нас ситуация или среда, стомашната язва - страха от тази ситуация.
Наднорменото тегло и затлъстяването могат да се обяснят като психологична защита от негативизма в живота, докато камъните в жлъчката, черния дроб и бъбреците започват да растат, когато се ядосваме твърде много.
Проблемите с гръбначния стълб са знак за недостиг на емоционална подкрепа и липса на приоритети.
Заболяванията на половите органи винаги са свързани с проблеми в личните отношения с другия пол, с неувереността на мъжа или жената в себе си.
За психотерапевтите краката са своеобразен символ на жизнената опора и затова ако те ни болят или отичат, това означава, че не чувстваме "почвата" под краката си, че не сме доволни от днешния ден и не сме уверени в утрешния.
От артрит и подагра страдат хората, лишени от любов и внимание от страна на околните, твърде критичните хора или тези, които се чувстват обидени на всички.
И накрая, психосоматичното обяснение на всички видове злокачествени заболявания е, че те възникват поради силното чувство на омраза, което човек изпитва към някого или нещо.
Без съмнение подобен подход в обясняване на едно или друго заболяване на мнозина ще се стори твърде авангарден и дори абсурден. И все пак, ако подходим по-градивно и не отричаме всичко, за което не намираме достатъчно доказателства, може би ще успеем да намерим поне малко истина в някое от тези схващания.
