Д али в същината си Европейският съюз не е женски проект? Според Маргот Валстрьом, заместник-председател на Европейската комисия и жената с най-висок пост там, определено е така.
Тя отбелязва готовността на ЕС да прави компромиси и да изслушва, за да отхвърля такива ужасни неща като конфликтите.
Валстрьом, чиято работа е да представя ЕС пред обществеността, предполага, че това е основателна причина жените да получат по-голям дял от висшите постове в съюза.
Според нея е срамно само имена на мъже (като Тони Блеър, Жан-Клод Юнкер, Андерс Фог Расмусен и Волфганг Шусел) да се споменават във връзка с трите важни поста, които ще бъдат разпределени в идните месеци: на председател на ЕК, шеф на външната политика на ЕС (или още "върховен представител"), както и новият пост на постоянен председател на Европейския съвет, представляващ националните лидери.
Добре, в Брюксел се суетят да има равнопоставеност между големите и малките страни, между Севера и Запада, между ляво и дясно, но дали има някакъв шанс да бъде издигнат кандидат, който да не е мъж, да не е със сив костюм и с вратовръзка, пита тя.
Проблемът всъщност е, че "мъже избират мъже" за важните постове, а това вреди на ЕС, твърди Валстрьом.
Според нея двата пола "се допълват" взаимно. Например мъжете лидери традиционно схващат сигурността като "военни инвестиции". Дамите лидери наблягат повече на сигурността, постигната чрез достъп до чиста вода и образование и "безопасност за децата и жените".
Това не е просто женски поглед към сигурността, това е европейският поглед, убедена е заместник-председателката на ЕК.
Отвъд обичайната феминистка пропаганда г-жа Валстрьом е права за едно важно нещо: че е възмутително (поне на пръв поглед) да няма нито една жена кандидат за нито един от висшите ръководни постове в Европа, коментира "Индипендънт".
Тъжна загуба на талант е когато посредствени мъже заемат места, които биха могли да бъдат предоставени на по-способни жени. На по-долното стъпало някои от най-силните членове на настоящата ЕК са жени. Сред тях са Нели Крус - комисар за конкуренцията, Мариан Фишер Боел - комисар за земеделието и развитието на селските райони и Меглена Кунева - комисар за защита на потребителите.
И все пак като цяло тезата на г-жа Валстрьом е най-малкото подвеждаща, смята британският вестник. Първият проблем е, че европейските страни не са толкова единодушни, нито толкова ненасилствени. Повечето може да са се отказали от големите разходи за отбрана и може да се стараят да не провокират страховити сили като Русия и Китай, но това не е едно и също.
Европа може и да изглежда много грижовна, ако вие сте г-жа Валстрьом - шведски социалдемократ, чиято задача е да приканва гражданските организации да си говорят за европейския граждански модел. Но в някои други страни гласоподавателите избраха войнолюбци като Блеър и мачисти като Силвио Берлускони и Никола Саркози.
Общественото мнение в много страни в Западна Европа клони към гневен протекционизъм - напаст, която винаги съдържа в себе си "доза ксенофобия и национализъм", както отбеляза неотдавна председателят на Световната търговска организация Паскал Лами.
Нямаше и особено "изслушване", когато италианските тълпи подпалиха циганските катуни с очевидното одобрение на някои местни политици.
Вторият проблем е, че новите европостове, особено на председател на Европейския съвет, изискват повече умения от това да учиш света да пее в пълна хармония. Европейски политици казват, че се търси "Г-н Европа" (доста сексистка формулировка), но този, които заеме поста, всъщност няма да ръководи Европа.
Вместо това той (или тя) ще председателства срещи на върха на 27-те премиери, които влизат в Европейския съвет и които ще лобират за националните си правителства както извън ЕС, така и в Брюксел.
Европейският съвет е разнороден, самодоволен тип институция. Тя действа не като намира изгоден консенсус, а като постига съмнителни компромиси след продължителни вътрешни борби, подкупи и удари под кръста, коментира изданието.
Срещите й на върха са като сбирки на някакъв ужасен мъжки клуб. По традиция те се откриват в късния следобед, така че политическите дебати да започнат по време на вечерята и да продължат до късно през нощта (често придружени от добродушни подигравки кой е попрекалил с пиенето).
Дипломатите подсилват тези глупости, като разпалено говорят за спорове, които щели да продължат до зори или за срещи на "трите ризи" - т.е. срещи, които ще продължат 36 безсънни часа.
В Европейската комисия има някои способни жени на високи постове (плюс още няколко, които са направо трагични), главно защото председателят й Жозе Мануел Дурау Барозу положи много усилия, за да ги вземе на работа, когато формираше екипа си през 2004 г., пише още вестникът.
Поне на един премиер е казал, че страната му може да получи който и да е комисарски пост, стига да прати жена в Брюксел. Лесно е да се обяснят подобни неофициални квоти при наличието на 26 поста, които трябва да бъдат разпределени, както бе при Барозу, въпреки че дори и при това положение комисията може да се похвали само с девет жени.
МЕТОДЪТ НА МЕРКЕЛ
Да се намери жена за поста председател на Европейския съвет е трудна задача, но не и невъзможна. Трябва главно да се да се търси умна жена, която да може да контролира стая, пълна с ужасно наперени мъже.
Такива личности е имало: Маргарет Тачър в разцвета на силите си или Ангела Меркел сега. Германският канцлер притежава гениалната способност да изглежда толкова скромна и в същото време деликатно да намеква, че е заобиколена от смешни мъже.
(Запитана неотдавна от германски журналист за отношенията й с президента на Франция, Меркел каза: "Мисля, че аз съм най-отегчителният човек, когото г-н Саркози е срещал някога.")
Всъщност, Меркел е най-слабото звено в теорията на Валстрьом. Липсата на жени кандидати за висшите постове в ЕС е възмутителна само на пръв поглед и то поради една важна причина.
Ако Меркел искаше да стане първият постоянен председател на Европейския съвет, постът щеше да е неин без каквато и да конкуренция. Но тя казва, че не го иска: да управляваш Германия е достатъчно интересна работа. Просто проява на здрав разум. Нито мъже, нито жени, нито европейци имат монопол върху това.
