"Находката показва, че обитателите на пещерата са имали вид сложни образци на поведение, които разпознаваме в днешния човек, а именно - създаването и носенето на бижута. Това изисква фигуративна мисъл и концепция за красота, които се смятат за присъщи на съвременния човешки мозък", посочва "Таймс", цитиран в прегледа на британския печат от Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).
Това е най-силното доказателство, че стандартната история на човешкия интелект е неправилна и трябва да бъде пренаписана, смята изданието.
За находката в пещерата Бломбос информира и Би Би Си, като уточнява, че черупките от Nassarius kraussianus са с размерите на грахови зърна и имат дупки, през които могат да се нанижат в огърлица или гривна. Според екипа на Кристофър Хеншлиуд, преподавател в университета в Берген, Норвегия, това вероятно е един от първите примери за абстрактно мислене у прадедите ни. Подробности за откритието на учените са поместени в научното сп. "Сайънс".
Най-старите мъниста в Африка, известни досега, датираха отпреди 45 000 години. Според "Асошиейтед прес" намереното в пещерата доказва още, че абстрактната мисъл и творчеството са се появили първо в Африка, а не в Европа, както мнозина са смятали. В анатомично отношение съвременният човек е еволюирал именно на Черния континент преди около 160 000 години. Времевата разлика между изобретяването на лъка и стрелата и конструирането на космическия телескоп "Хабъл" обаче е едва 15 000 години, допълва "АП".
Според агенцията предишните най-древни находки са били в България и Турция, датирани отпреди 41-43 хил. години.
