З а повечето от жителите на страните от Балканите е безразлично кой ще бъде новият обитател на Белия дом. За повечето от тези, които имат мнение, предпочитаният е кандидатът на Демократическата партия Барак Обама, показват социологическите проучвания, макар че анализаторите и политиците не са единодушни дали той или кандидатът на републиканците Джон Маккейн ще бъдат по-полезни за националните им интереси.
В интервю за радио "Гласът на Америка" американският експерт Стивън Майер изразява мнението, че политиката на новата американска администрация спрямо Балканите, независимо от това кой ще победи на предстоящите избори, няма да се промени значително, нито ще заеме високо място в списъка на приоритетите.
Майер смята, че с приоритет ще се ползват, както и досега, Ирак, Афганистан, Пакистан, Иран, а ако се стигне до непредвидени ситуации, примерно в Косово или Босна, новата администрация ще избягва да се ангажира в този регион и ще остави решаването на тези проблеми на ЕС.
Барак Обама значително изпреварва съперника си републиканец Джон Маккейн, сочат публикуваните данни на изследователския институт "Ангъс рейд", който е анализирал резултатите от 11 анкети, извършени в САЩ от различни социологически служби.
Според данните на института за Обама са готови да гласуват 49.9%, а за Маккейн - 43.5% от анкетираните.
Във всички анкети води младият сенатор от Илиноис, като в шест от тях той е събрал над 50% от гласовете на потенциалните избиратели. Около 6.6% от избирателите още не са решили за кого от двамата ще гласуват или смятат да подкрепят други кандидати за президентския пост, отбелязват експертите от "Ангъс рейд".
Един от основните критерии, по които Турция, най-старият съюзник на САЩ на Балканите, преценява двамата кандидати, е арменският въпрос, по който позицията на Джон Маккейн и Барак Обама коренно се различава.
Този критерий поставя кандидата на републиканците в положението на будещ по-голямо доверие в Турция, тъй като за разлика от Барак Обама, който открито каза в предизборната си кампания, че ще признае клането на арменци в Османската империя за геноцид - твърдение, което Турция категорично отрича, Маккейн обяви точно обратното - че не смята събитията от 1915 г. за геноцид.
Кандидатът на републиканците направи това, въпреки че то може да му струва гласовете на над 880 хил. души, каквото е численото превъзходство на американците с арменски произход пред това на тези с турски.
По другите основни външнополитически въпроси за Турция - членството в ЕС, съживяването на трансатлантическия диалог и Кипър, позициите на Обама и Маккейн почти напълно се покриват, смята Абдуллах Акюз, представител в САЩ на влиятелната Организация на турските индустриалци и бизнесмени (ТЮСИАД).
Според турското икономическо издание "Реферанс" макар правителството да смята Маккейн за по-близък до Турция, ако някои "стари тези", в т.ч. въпросът за арменския геноцид, се оставят настрана, експертите са единодушни, че трябва да се заложи на демократа Обама.
Според Дженгиз Чандар от "Реферанс" Турция трябва да изгради политиката си със САЩ въз основа на "система на ценности" и затова по-добрият избор е Обама.
Според социологическите проучвания в Гърция биха предпочели кандидата на Демократическата партия Барак Обама да седне в президентското кресло.
Кандидатурата му среща одобрение не само в Гърция, но и сред влиятелната гръцка общност в САЩ, докато за кандидата на републиканците Джон Маккейн тази подкрепа сред гърците е значително по-малка.
Присъствието на американското гръцко лоби на президентските избори в САЩ винаги е било достойно за внимание, тъй като хора от неговите среди са били претенденти за този пост, като Майкъл Дукакис и Спиро Егню. И на тези избори ролята на американските гърци е съществена не само заради финансирането на кандидатите, но и заради осигуряваните от тях гласове.
Американските гърци са обърнали гръб на Маккейн най-вече заради протурската му ориентация и заради позицията му по гръцките национални въпроси.
В Гърция са твърде чувствителни към изборите в САЩ, тъй като една трета имат роднини там. Само 13% от гърците предпочитат Маккейн, а 66% смятат, че той е най-неподходящият човек за президент на САЩ.
Декларираната от Обама и неговия подгласник подкрепа към Гърция по важни за нея проблеми като спора за името с Македония, кипърския въпрос и Вселенската патриаршия, му донесоха подкрепата на 81% от гърците, сред които има привърженици както на дясноценстристката партия Нова демокрация, така и на антиамерикански настроената левица.
По същата причина в Кипър кипърските гърци залагат на Барак Обама, както сочат допитванията на социологическите агенции, поместени в кипърските гръцки вестници.
Наскоро стана известно, че кипърската гръцка общност в САЩ е предоставила три милиона долара за предизборната кампания на Барак Обама. Размерът на даренията за Обама надхвърля значително помощите, отпуснати от кипърските гърци за Джон Маккейн, зад когото стоят предимно заможни търговци от общността, гравитиращи около обкръжението на Джордж Буш.
Декларацията на кандидатите на демократите за президент и вицепрезидент по кипърския въпрос бе приветствана от кипърското правителство. Кабинетът в Никозия обаче подчерта, че са необходими действия за обединяването на разделения средиземноморски остров.
Обратно, кипърските турци посрещнаха с недоволство декларацията, в която се казва, че "в Кипър има окупация".
Председателят на Демократическа партия в признатата само от Анкара Севернокипърска турска република Сердар Денкташ посочи в писмено изявление, че "е погрешно турската армия, която осигурява мир и за кипърската гръцка страна, да се нарича окупатор".
Според Денкташ декларацията на Обама не служи за друго освен да задоволи интересите на гръцкото лоби и е очевидно, че кандидатът на демократите го е направил, за да спечели гласовете на гърците в САЩ, пише кипърският турски вестник "Къбръс постасъ".
Изданието цитира още Денкташ да казва, че "заради дейността на това лоби от 1964 г. не може да се намери решение на кипърския въпрос".
В Румъния също не са единодушни кого биха предпочели да влезе в Белия дом.
"Между Румъния и САЩ съществува прекалено солидна връзка, която не би могла да се разпадне със смяната на политическия цвят във Вашингтон. Разбира се, през призмата на политическото семейство, по-подходящ ми изглежда Джон Маккейн.
Познава Румъния, бил е няколко пъти тук (последния път през 2004г.). Смятам, че независимо от това кой ще отиде в Белия дом, Румъния има гарантирани отношения със САЩ", казва бившият външен министър и бивш посланик на Румъния в САЩ Мирча Джеоана.
От друга страна, допълва той, Обама има едно предимство пред Маккейн -младостта и личния му чар. Той е част от поколението харизматични лидери, което е предпоставка за успех.
Според бившия румънски министър на външните работи Адриан Чорояну промяната, в случай на победа на Обама, ще бъде важна на ниво Европа - САЩ, но не обезателно на двустранно равнище Румъния-САЩ.
"Тази промяна ще се случи и можем да си дадем сметка за нея, като проследим маршрута, който избра Обама в Европа. Първо отиде в Берлин, после в Париж и едва накрая в Лондон", допълва Чорояну.
"Изглежда, че Обама има по-задълбочен поглед, когато говори за Европа. Например, по въпроса с Ирак, Америка при Обама би казала: Ние излизаме от Ирак, но влизате вие, не с оръжие, а с инвестиции. Тази перспектива е много
по-привлекателна за европейците, а Обама е много по-склонен на подобно решение, отколкото Маккейн, който казва, че ще запази американското присъствие в Ирак. Румъния също ще спечели от тази перспектива", казва политическият анализатор Стелян Тънасе.
Според проучване на румънския социологически институт ИМАС близо 45% от румънците биха подкрепили кандидатурата на Барак Обама, ако можеха да гласуват на изборите на 4 ноември в САЩ. 24% биха дали своя глас за Джон Маккейн, а 32% заявяват, че нямат мнение.
Македония е сред малкото европейски държави, които желаят победа на изборите на Джон Маккейн, според анкета на лондонския "Икономист".
Според изданието това се дължи на разпространеното сред македонските граждани мнение, че републиканците винаги са се застъпвали повече за Македония, а Обама е свързан с гърците.
Изглежда обаче, че общественото мнение в Македония по въпроса за бъдещия стопанин на Белия дом не е съвсем точно преценено. Нито Обама е нежелан от македонците, нито политиката на Маккейн би била буквално продължение на досегашната политика на Джордж Буш, смятат експерти.
Няколко много ясни елемента влияят върху формирането на мнението на македонските граждани, посочва Сашко Тодоровски, специалист по международни отношения в македонското външно министерство.
Първо, в колективната памет неприятелски настроеното гръцко лоби се свързва с демократите от времето на президента от Демократическата партия Бил Клинтън, чийто съветник беше Джордж Стефанопулос.
Второ, македонците от диаспората в САЩ се обърнаха и към демократите, и към републиканците с искане за подкрепа в гръцко-македонския спор за името.
Маккейн се прояви като по-позитивен, докато Обама показа ясна дистанцираност. Той е и един от подписалите писмото на сенаторите Олимпия Сноуи и Робърт Менендес до държавния секретар Кондълиза Райс, в което се осъжда "иредентизмът" на Македония по отношение на Гърция.
Трето, група американски сенатори, включително предишният кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия Майкъл Дукакис, чийто баща е от гръцки произход, се обявиха в писмо в защита на гръцките интереси в САЩ и против Македония.
Четвърто, според Тодоровски, македонската общественост е по-благосклонна към Републиканската партия, която по време на двата мандата на Джордж Буш очевидно прояви по-голяма чувствителност към македонската кауза.
През 2004 г. администрацията на Буш призна Македония под конституционното й име, а през април тази година на Срещата на високо равнище на НАТО президентът Буш три пъти публично заяви, че иска да види Македония член на алианса. Вероятно това наклони везните повече към наследника на Буш, отколкото към все още непознатия за македонската общественост Обама.
Сърбия също разполага в САЩ с голяма общност. Според сръбските медии по всичко изглежда, че повечето американски сърби ще подкрепят кандидата на демократите, макар с решението си да избере за вицепрезидент сенатора
Джоузеф Байдън, най-гласовития привърженик на бомбардировките на Югославия през 1999 г., той застраши дотогава откритите симпатии на сръбската общност в Америка. Причината е, казват, че Обама предлага по-добра рецепта за решаване на разразилата се икономическа криза.
Бранко Терзич, някога високопоставен функционер от Републиканската партия в щата Уисконсин и член на Федералната комисия за енергия в администрацията на Джордж Буш-старши, заяви за сръбския вестник "Блиц", че американските сърби не виждат някаква разлика между двамата кандидати по отношение на позициите към Сърбия и затова техният избор ще бъде решен от други въпроси като икономиката, социалната система, създаването на нови работни места.
Сърбите от по-старото поколение бяха ориентирани предимно към демократите, но след бомбардировките на Югославия, станали по времето на Клинтън, сръбската общност се обърна към републиканците. Твърди се, че именно сръбските гласове в щата Охайо са помогнали Джордж Буш-младши да победи с малка преднина на последните избори през 2004 г.
С признаването на Косово отношението към републиканците се промени, а изборът на Маккейн за кандидат на тази партия още повече приближи сръбското население към демократите.
Сръбският световен конгрес на диаспората призова тези дни сръбската общност в САЩ, съставляваща над милион души, да гласува за Обама, чийто външнополитически съветник Робърт Гелбард увери, че бъдещата администрация на САЩ ще има различен подход към Балканите.
Гелбард каза, че Косово, което сега е център на балканската политика на САЩ, не трябва да бъде условие за европейската интеграция на Сърбия.
Ролята, която изиграха САЩ за признаването на независимостта на бившата сръбска област, кара повечето от жителите на Косово, а и на Албания да гледат положително на Джон Маккейн, в когото виждат продължител на политиката на досегашния обитател на Белия дом.
Албанските медии подчертават, че Маккейн е доказан симпатизант на Косово и е обещал, че ако влезе в Белия дом, ще помогне на правителството в Прищина да укрепи икономиката си и да утвърди суверенните институции на новата държава.
Опитвайки се да привлече гласовете на на влиятелната в САЩ албанска общност, наброяваща около 500 хил. души, Барак Обама увери, че подкрепя независимостта на Косово. В писмо до Националния съвет на американските албанци той увери, че "като президент на САЩ ще помогне на Косово да развие силна икономика" и се обяви за интегрирането на Косово в евроатлантическите институции.
В Хърватия и в Босна и Херцеговина, където медиите проследиха подробно президентската кампания, не се изказват открити предпочитания кой от двамата кандидати да спечели оспорваната битка за Белия дом. Симпатиите клонят повече към Обама, според местни медии.
