Загледа се в чашата. Спомените нахлуха заедно с боричкащите се мехурчета. Водата го беше съпътствала през целия му житейски път. Беше роден и израсъл край морето и то го зареждаше с много енергия. Когато задълженията му позволяваха отиваше до бащината къща.
Сети се и за случаите, когато водата му е липсвала. Например, при спасителната акция в Сахара, когато работеше в разузнаването и трябваше да открие двама загубили се сънародници. Усещането, което го споходи при достигането на оазиса, не може да се изрази с думи. Самата близост с водата беше утолила жаждата му.
Друга беше ситуацията когато минаваше курс по оцеляване в планината Алтай. Липсата на контакт с останалия свят, студа до минус 30 градуса и липсата на провизии каляваха издръжливостта му. За да си набави поне необходимата вода и да не загине, му се налагаше десет дни да топи сняг на примуса.
Засмя се наум на разказа на внука си, как актьора Дензъл Уошингтън се подложил доброволно на мъчение с вода за да разбере какво е усещането. Не беше му споменавал, че на него се е налагало да го изпита наистина. Да, тази мисия в Средния изток беше тежка.
Много вода имаше в живота на Деянов. На вода се срещна и със съпругата си при един от круизите по Средиземно море, с които релаксираше от мисиите.
Съпругата му като запален пътешественик го заведе в Индия. Там Деянов видя как вярващите хора приемат свещената река Ганг. По-мръсна река той през живота си не беше виждал. Това не пречеше на индийците да се къпят и плуват в нея с екстаз.
Водата го докара и до този хал, на който беше в момента. Преди двадесет години в село Пънка, където се наслаждаваше на пролетта, беше придошла реката. Наложи му се да спасява младото семейство, при което беше отседнал. Успя, но преди да излезе от къщата, една от стените се срути.
Три дни беше в кома. Благодарение на калената си физика се възстанови. Разбира се получи като подарък от инцидента десетина пирона в краката и метална плоча на главата. По този случай го уволниха с почести и полковнишки нашивки от разузнаването.
Пенсионирането не му се отрази добре. За човек, който е бил винаги много активен, спокойствието го изнервяше. Здравето му се разклати. Чувстваше нужда да върши отново нещо полезно и затова създаде строителна фирма.
От унеса му го извади Дора. Министърът го очакваше. Сергей доизпи последните няколко глътки от чашата - ценеше водата и не желаеше някой да я изхвърли. Взе папката с документи от масата и се отправи към тапицираната врата. Трябваше да представи резултатите по укрепването на язовирната стена, която беше извършила фирмата му. Знаеше, че министъра ще остане доволен, но и че го чакат още много язовири за поправяне в родината му.
