Западният печат за МВФ и финансовата криза в Източна Европа

Р азрастването на фенансовата криза към Източна Европа е основна тема за редица западни издания.

Вчера Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че е постигнал споразумение с Унгария за пакет от мерки и значителна финансова помощ за стабилизиране на унгарската икономика.

След като за момент изглеждаше, че извънбрачната връзка на генералния директор на МВФ Доминик Строс-Кан с негова подчинена ще измести фокуса в работата на фонда, институцията, за щастие, се върна към основната си роля, а клиенти за 255 млрд. долара от разполагаемите фондове не липсват, пише "Индипендънт".

През последните дни бяха договорени внушителни спасителни мерки с Унгария, Украйна и Исландия, ще последват и други, прогнозира всекидневникът.

Унгария сега е център на вниманието. Европейската централна банка (ЕЦБ) предостави на Унгарската централна банка кредитна линия от 6,7 млрд. долара. Според анализатори помощта на МВФ за тази страна вероятно ще надхвърли 10 млрд. долара.

Унгария, както и много други бързоразвиващи се икономики, силно разчита на притока на чужди капитали, за да финансира дълга и дефицитите си. Тези приходи се оказаха несигурни, тя изпадна в криза - и не е единствената.

Списъкът на държавите, които МВФ ще трябва да спасява или най-малкото вече са били подпомогнати при дребните си местни затруднения, ще става все по-дълъг.

Фондът преговаря с пакистански представители, преговорите със Сърбия започнаха преди кризата, но със сигурност сега ще се ускорят.

Беларус поиска съдействие. Ще последват и други: Бразилия, Аржентина и други латиноамерикански страни; Естония, Латвия и Литва; Турция, Румъния и България - все бързо набиращи скорост развиващи се пазари, които в последните седмици бяха подложени на небивал натиск, тъй като западните инвеститори оттеглиха средствата си, дестабилизирайки пазарите, валутата и икономиката им, допълва "Индипендънт".

Бързо разрастващата се валутна криза в Източна Европа заплашва да залее територията на Европейския съюз, което може да предизвика втори епицентър на глобалната финансова криза, отбелязва американският "Крисчън сайънс монитър".

Заемът на МВФ помогна вчера на Унгария да стабилизиране форинта, но много източноевропейски валути отчетоха спад до 25% спрямо долара и еврото.

Девалвацията на еврото напоследък също е част от проблема. Източноевропейските икономики, които само преди месец изглеждаха непоклатими, сега потъват и то не само заради "отровните" ипотечни кредити, както стана в САЩ, а по-скоро заради отражението на кризата на доверието върху капиталовите пазари.

Правителствата в района вземаха заеми и влагаха огромни средства в подобряването на институциите и инфраструктурата си преди членството си в ЕС. След присъединяването им към Съюза в тези страни заваляха чужди инвестиции, цените на недвижимата собственост скочи и пазарите на имоти преживяха бум.

Обикновените потребители получиха достъп до кредити, което бе немислимо през мрачната комунистическа епоха.

Европейските икономики обаче забавят растежа си, кредитите намаляват, борсите бележат срив. Прибалтийските държави, Румъния и България регистрират дефицит по текущата сметка, който представлява двуцифрен процент от брутния им вътрешен продукт (БВП), а публичният дълг на Унгария се изчислява приблизително 60% от БВП, посочва "Крисчън сайънс монитър".

Първо банките, после фирмите, а сега и цели държави са принудени да търсят безпрецедентна помощ от МВФ, посочва "Скотсман".

Линейката на МВФ пристигна на мястото на катастрофата с мигащи светлини и виеща сирена, а санитарите минават от носилка на носилка, поставяйки пластири на малките държави, засегнати от сечта на кредитните пазари, пише британският "Таймс".

Исландия получи 2 млрд. долара, сега иска още 4 млрд. Унгария постигна споразумение, което вероятно ще е за над 10 млрд. На Украйна също бе обещана помощ. Съдействие от МВФ може да поискат и наскоро поелите по пътя на капитализма Румъния, България и балтийските държави, коментира всекидневникът.

Страховете от ефекта на доминото се ширят от Балтика до Турция, посочва "Гардиън". Кризата в Украйна се задълбочава с падането на цената на стоманата, местната валута отбеляза спад от 20%, а фондовият пазар - от 80%.

Наред със Сърбия, Беларус, а също и Унгария, която сега е най-уязвима от източноевропейските страни, преживява политическа криза и финансов спад. Турция също се обръща за помощ към МВФ, отбелязва вестникът.

Разрастващата се криза може да принуди дори богатата на петрол Русия да се обърне за съдействие към фонда или ЕС, допълва "Гардиън".

През последните четири години развиващите се икономики в Централна и Източна Европа се радваха на бурен икономически растеж, подплатен от солидни кредити от страна на западните банки, в резултат на което се стигна до висока инфлация и търговски дефицит.

Според анализатори, цитирани от "Гардиън", сега тези страни се сблъскват с еднакви проблеми: прекалено голямо вътрешно търсене, особено при недвижимите имоти, което създаде "сапунен балон" на този пазар, финансиран чрез кредити.

Страните, които най-вероятно скоро ще потърсят помощ от ЕС, ЕЦБ или МВФ са трите прибалтийски държави. Словения, която вече е в еврозоната, Словакия, която скоро ще се присъедини, а също Чехия и Полша се смятат засега за относително защитени.

Най-голямо безпокойство обаче буди Турция, а в крайна сметка и Русия,
заключава "Гардиън".