П опкултурата, попмузиката, попидолите, попновините, попкиното, поппретенциите, популярното еврочленство, попполитиците, попистините, попглупостите - всичко това провокира екипа на сп. "Интро" и ноемврийският брой е посветен на всичко, що е "поп".
Културата, която ни заобикаля, е повече от всякога "поп": любимите филми са любими на още милиони; неволно сме част от един или друг фенклуб...
Щем или не щем, сме мишена на попманипулации от всякакъв характер, твърдят от "Интро".
"Поп"-ът не е синоним на ниска култура и на повърхностност, а напротив, твърди изданието.
Тази продукция е най-деликатно обмисляна от стратези, маркетинг и рекламни мениджъри, имиджмейкъри, пиари и какви ли не специалисти.
Затова един клип на Кайли Миноуг или един филм на Питър Джаксън, или пък дори книга на Умберто Еко, се превръщат в попкултурни феномени.
Ако трябва да изтъкнем най-доброто на такива произведения, то това е тяхната демократичност, липсата на претенции за изолирано, "високо" изкуство, яснотата и актуалността.
"Е, какво лошо има в "поп"-а тогава?", питат от списанието.
Консумирай колкото може повече от културата на твоето време и не забравяй да я анализираш, защото без да приложиш свой собствен поглед към такива продукти, те наистина могат да ти повлияят само първосигнално и на повърхността, предупреждава все пак главният редактор на "Интро" Борис Костадинов.
