Джеф Хун, европейски министър на Великобритания и бивш министър на отбраната, беше на официално посещение в България в началото на седмицата. Като цел на визитата си в София той определи възможността да обсъди с новия европейски партньор големите въпроси, които стоят пред бъдещето на ЕС.
- Често Ви определят като евроентусиаст, винаги сте демонстрирал подкрепата си за членството на България в ЕС. Споделя ли обаче и британското обществото вашия оптимизъм за влизането на София в Евросъюза?
- Вярвам, че да. Разбира се, винаги съществуват краткосрочни периоди на адаптиране спрямо всяка страна, която влиза в ЕС. Но повечето хора споделят идеята за една разширена Европа и признават стабилизиращия фактор, който разширяването донесе на Европа. Повечето хора приветстват новите приятели, които влизат в ЕС.
- Да, но точно преди британското правителство да наложи ограничения за достъпа на българи и румънци до работния пазар, се чуха мнения, че това решение е много повече отстъпка от страна на кабинета пред негативните обществени настроения в страната, отколкото решение, което отговаря на реалната ситуация.
- Това, което се случва в последно време не само във Великобритания, но и в други европейски страни, е нещо като реакция на твърде бързото разширяване на ЕС.
И в определен смисъл Великобритания трябваше да реагира на съществуващите притеснения относно работния й пазар и хората, които дойдоха в страната. Ние взехме сериозни, но краткосрочни мерки и се надявам да ги преразгледаме много скоро.
Така че смятам, че тези бързи промени са нещо, към което Европа вече е свикнала. Ние обаче трябва да докажем, че можем да продължим да подкрепяме процеса на разширяване, като премахваме ненужните политически трудности.
- Множество доклади, изследващи развитието на британската икономика, доказаха обаче, че имиграцията от 10-те новоприсъединили се през 2004 г. членки не само не е навредила, но дори има и позитивно влияние. Тогава защо бяха необходими ограниченията, наложени за българи и румънци?
- Решението засяга най-вече потенциалните притеснения, които могат да имат влияние върху работния пазар, и възможността за поемане на нова работна сила. Ние въведохме реформи, за да преодолеем тези проблеми, и предвиждаме да преразгледаме решението си след 12 месеца.
- Подобно ограничение за достъпа до работния пазар няма ли да изиграе по-скоро негативна роля и да увеличи нелегалната имиграция? В крайна сметка човек, който си е поставил за цел да работи във Великобритания, винаги ще намери начин за това.
- Не мисля, че това е така. Вярно е, че самото устройство на ЕС дава възможност на неговите граждани да работят в различни държави. Но един от позитивите, които членството носи, е постоянното уеднаквяване на стандарта в 27-те държави членки и именно това е важното в този процес.
- Мина малко повече от месец от присъединяването на България към ЕС. Как определяте поведението на страната вече като пълноправен член на Евросъюза?
- Мисля, че България осъществи едно страхотно начало, и ние искаме да продължим да поддържаме близки работни отношения.
Имах удоволствието да се срещна с президента Георги Първанов и вярвам, че добрите ни политически отношения, както и добрите лични отношения, на които се радвахме по време на процеса на присъединяване, ще продължат и занапред.
Аз мисля, че България може да осъществи съществен принос чрез своето членство, особено в отношенията с Черноморския регион. Тя може да осигури на ЕС разбирането за състоянието на нещата в тази част на света.
- Как ще коментирате започнатия от някои български политици дебат, в това число и президентът Първанов, по отношение на АЕЦ "Козлодуй" и идеята за предоговаряне на условията за затварянето на 3 и 4 реактор? Дали според вас подобен дебат може да бъде определен като защита на националните интереси, или в очите на Брюксел изглежда като опит за нарушаване на вече подписани договорености?
- Мисля, че е важно подписаните вече спогодби и договорът за присъединяване към ЕС да бъдат спазвани. Очевидно е, че различните договори могат да бъдат интерпретирани по различни начини, но аз смятам, че е много важно постигнатите споразумения да бъдат зачитани, и то не само заради този конкретен случай, а и защото съществуват чувствителни моменти в договора и в други области както за България, така и за Румъния.
Затова съм убеден, че е важно всички да споделяме съгласието, постигнато по време на преговорния процес, и да продължим от тази точка развитието на отношенията ни.
- Като пълноправен член от България се очаква да има позиция по отношение на големите европейски въпроси като дебата за конституцията, процеса на разширяване, преговорите с Турция. Успява ли страната вече да демонстрира конструктивна позиция по тези важни проблеми?
- Като пълноправен член България има правото да бъде чута по всички тези въпроси така, както и останалите 26 държави от съюза. Именно затова аз дойдох в България, не толкова да обсъждаме въпросите на присъединяването, колкото да говорим с нашите приятели за големите европейски въпроси, за позицията на България по тези проблеми.
Каква е позицията на Великобритания по тези проблеми? И като говорим за по-нататъшния процес на разширяване на ЕС, не смятате ли, че Хърватия например се превърна в своеобразен заложник на приемането на конституцията, тъй като именно от нейното ратифициране от всички страни членки зависи и приемането на Загреб, независимо каква е степента му на подготвеност?
- Великобритания винаги е била най-силният защитник на разширяването. Все още обаче има страни, които се подготвят за членството си в ЕС, и те са способни да вземат трудни политически решения, тъй като както правителствата им, така и населението им искат да влязат в Евросъюза.
Затова ние сме убедени, че да затворим вратата пред тези страни би било много сериозна грешка. По същия начин ни се налага да постигнем съгласие между 27-те страни членки по отношение на европейската конституция. България ратифицира текста като част от присъединителния си договор.
И макар да сме съгласни с позицията на България по този въпрос, трябва също така да признаем и позицията на Холандия и Франция, които отхвърлиха текста (на референдумите през 2005 г. двете страни гласуваха "против" текста на евроконституцията и по този начин блокираха влизането й в сила - бел. ред.).
- Какво е вашето отношение към идеята на някои европейски политици за създаването на "Европа на две скорости" и няма ли подобен проект да обезсмисли разширяването?
- Мисля, че хората говорят за подобна идея, без обаче да си дават реална сметка как тя ще проработи на практика. Аз лично не си представям как това може да бъде осъществено, що се отнася до законодателството на ЕС.
Можем да имаме различни степени на развитие в отделните държави, особено що се отнася до еврозоната, членството в шенгенското пространство и др., но всяко нещо, което засяга промяна на законовата уредба на съюза, просто не може да се получи.
- Вие бяхте министър на отбраната на Великобритания при започването на операцията в Ирак през 2003 г. България беше една от европейските страни, които подкрепиха военните действия, а българският контингент все още е в Ирак. Някои от водещите държави от ЕС обаче тогава се противопоставиха на това решение. Как се отразяват подобни разногласия на ЕС и не е ли по-естествено съюзът да излиза с общоевропейски решения и единна политика по такива сериозни въпроси?
- Повечето европейски държави подкрепиха операцията. Ние, разбира се, оценяваме подкрепата, която България продължава да оказва. Искаме обаче да стане ясно, че ние ще останем в Ирак докато там има все още проблеми за оправяне.
В последно време например работим много върху обучаването на иракски войници, които да поемат щафетата. Това вече се случи в две провинции в Южен Ирак. Всичко това е част от процеса на намаляване на военното ни присъствие в страната.
