Имало едно време една планета. Наричали я „синята планета" и не напразно: тя била покрита от вода. Тя давала живот, макар от Космоса да изглеждала като водна капчица -- малка, красива и неповторима. Всичко било идеално, докато не се появил човекът. Той не успял да опази невинността й. Чистата капчица вода превърнал в блато. От този ден нататък човешкият живот станал труден, изпълнен с всекидневни опити да се поправи огромната грешка. Така може би ще изглежда уводната страница на бъдещите учебници по биология или приказките на бъдещето. Защото векът, в който живеем, е век на биологията, в това число и на екологията. Ако предишното поколение бе заето с целта си да постига все нови и нови открития в техниката, то днес нашата кауза е да опазим планетата си и нейните богатства паралелно с урбанизацията, механизирането и развитието на човечеството.
Във всекидневното препускане по улиците забравяме да обърнем внимание на себе си като единствените отговорни за случващото се наоколо. Всеки прехвърля топката на другия, обвинява съседа или политиците, а забравя да спомене себе си. Това е отговорността, която човекът иска да забрави. Но природата ни напомня този факт всеки ден. Дали ще се случи буря, проливен дъжд, градушка или силни вълни, а дори и засушавания... Всичко е отговор на действията ни. Това разбрах, когато на 7 години засях първото си цвете. В началото то бе красиво, мъничко, зелено и ме радваше. Една вечер обаче забравих да го прибера и то пренощува под открито небе, но за огромно съжаление това бе нощ, в която се изля проливен дъжд, придружен с вятър, който счупи крехките стъбълца на цветето ми. На сутринта с нетърпение, както всеки път, отидох да видя мъничкото творение на природата, но сълзите бликнаха от детските ми очи, защото от вчерашната роза не бе останала и следа. Макар в началото да наблюдавах с недоумение растението, по-късно разбрах, че вината е била изцяло моя. И макар това да бе само една роза, то ми даде урок за цял живот, а именно че никога не трябва да забравяме своята отговорност към природата, защото тя е способна да отнеме всяко нещо, което обичаме, но за което не се грижим достатъчно.
Днес водата е незаменимо богатство, както и един от най-използваните природни ресурси. Макар да я има в изобилие, то едва 1% от нея е питейна. Но този 1% не е достъпен за всичките 6 милиарда души население на планетата. Много често се питам защо при тези факти, скъпоценните камъни и благородните метали, които не са жизненоважни за нас, имат в стотици пъти по-голяма стойност от незаменимата вода. Но може би един ден, ако не положим достатъчно усилия, за да запазим водното богатство, може би тогава ще се налага да даваме голяма част от заплатата си именно за вода. Следващата световна война не ще бъде за петрол или парче земя, а за H2O. Това трябва да ни накара да се замислим дали използваме разумно всяка капка, защото един ден няма да спорим дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, а ще е само празна. Цветята във вазата ще увехнат, а с тях и ние.. От действията ни зависи дали ще осигурим вода за своето бъдеще и за идните поколения. Не бива да я разхищаваме така, както правим вече години наред. Екологичното съзнание трябва да е наш пътеводител, за да възкресим предишната Етиопия. И да помогнем на тези, които наричат „лукс" водата, за да имат безпроблемен достъп до нея. Това са например хората от Африка, изминаващи средно по 6 км дневно, за да си я набавят, докато ние изминаваме сантиметри, за да напълним чашата си с прясна и чиста вода. Вода за всеки - това трябва да стане наш приоритет!
Водата е извор на живот. Това е една от теориите за произхода на живота на Земята на Джоузеф Хукър, който прави своето предположение през 1871г. Дали е вярно или не, не можем да твърдим със сигурност, но всеки ден се доказва фактът, че ако няма вода, животът ще изчезне. Освен да дава живот, водата може да лекува. Sanus Per Aqua, от латински означава „лечение чрез вода". Всички знаем колко СПА- центрове има и каква е посещаемостта им. Голяма част от нас са кръщавани, като това става именно във вода. В летните горещини всеки търси прохлада по един или друг начин чрез употребата на вода. Тя е в нас и около нас чрез кръговрата в природата, тя ни осигурява всички необходими условия за живеене, както и редица удобства. Много хора я използват и за развиването на бизнес, но колко са тези, които връщат това, което водата им е дала? Стои ли знакът за равенство между това, което водата прави за нас и това, което ние правим за нея? Усилията ни трябва да бъдат насочени към това изравняване. Тогава ще постигнем така желаната хармония и стабилност, както ще осигурим и по-добро бъдеще за цялата планета.
Героят на Екзюпери - Малкият принц казва, че розата ни е толкова скъпа, заради грижите, които полагаме за нея. Ние не полагаме необходимите грижи за водата и затова все още не осъзнаваме безценността й. Но аз вярвам, че всеки рано или късно ще открие истината, ще промени нещо мъничко в себе си и ще започне да гледа с други очи на природата и на хидросферата. Всяко едно поколение е отговорно, всеки един човек има силата да промени хода на събитията, а това трябва да се случи днес, защото утре вече може да е късно или въобще няма да го има... Ние сами ще изберем своето утре с действията си, нека обаче да сторим това, което ще донесе очарованието на утрото и галещите слънчеви лъчи и в нашите сърца и очи!
