Р ешителните лидери създават историята, преди някой неин обрат да ги развенчае. Новата 2006 г. отново ни кара да осъзнаем онова, което Адам споделя с Ева, когато напуска Райската градина - че ние живеем във време на промени.
Могъщите някога политици, които доминираха на световната сцена само допреди две години, я напуснаха или рейтингът им падна катастрофално. С едно-две важни изключения, останалите се изправят пред година, когато трябва да бъдат много предпазливи в подхода си към значимите промени, които самите те предизвикаха, но не успяха да овладеят.
По-нататъшното намаляване на рейтинга им или евентуалното им отстраняване крият възможността 2006-а да се превърне в ключова за света година - подобна на 1968 г., когато смяната на поколенията и избухналото социално напрежение тласнаха света по път, водещ по-скоро към революция, отколкото към еволюция.
Смъртта на Юджийн Маккарти е един от факторите, спомогнал 2005-а да остане като годината, в която всеобхватните промени от 1968 г. можеше най-накрая да стигнат до своя край.
Същата роля има политическото поражение на Герхард Шрьодер и Йошка Фишер, бунтарите от 1968 г., които, вече като зрели хора, взеха властта в Германия и защитаваха статуквото седем години. След поражението на коалицията му през септември Шрьодер се отърси от последните останки от идеализма на 1968 г., приемайки ръководен пост в руска газова компания, на която помагаше като канцлер.
Смяна на поколенията надвисва и във Франция, където Жак Ширак започва последната си година като президент. В редиците на неговите консервативни сили има разцепление поради войната кой да стане негов приемник, водена между Доминик дьо Вилпен и Никола Саркози.
А през това време имигрантите и представителите на трайно установеното общество са се вкопчили в яростен спор по въпроса кой всъщност е в ролята на жертва след размириците през есента.
Облаци се събират на хоризонта не само за противниците на войната Шрьодер и Ширак. Важни съюзници на Джордж Буш в иракската коалиция също са в процес на промени.
В края на 2005 г. полският президент Александър Квашневски сдаде властта. Тази пролет на италианския министър-председател Силвио Берлускони му предстои трудна битка на избори. През септември японският премиер Джуничиро Коидзуми приключва своя впечатляващ, но ограничен от традициите мандат.
Бунтарите в Лейбъристката партия на Тони Блеър през ноември му създадоха трудности, като отхвърлиха нови закони за сигурността. Те му готвят още парламентарни поражения и така да превърнат 2006-а в годината, в която лидера им ще изпълни обещанието си да се оттегли от властта преди следващите избори.
Той достигна "здрача на своето премиерство", писа неотдавна, за жалост на самия Блеър, Филип Стивънс във "Файненшъл таймс".
Така Буш може да се окаже доста самотен през оставащата част от мандата му. А според американската традиция това ще бъде неговата последна цяла година на власт. След изборите за Конгрес през ноември вниманието и енергията на американците ще се насочат върху това дали някой републиканец ще успее да спре Джон Маккейн или някой демократ да попречи на възхода на Хилари Клинтън.
Най-малко видимата надпревара за мястото на отиващ си световен лидер ще бъде и една от най-важните. Кофи Анан приключва втория си мандат като генерален секретар на ООН през декември и потенциалните му приемници от Азия и Централна Европа вече се наредиха на дълга опашка, опитвайки се да търсят подкрепа сред членовете на Съвета за сигурност.
Спадналият рейтинг на Анан се вдигна от подробното и по тази причина болезнено разследване, което той възложи на Пол Волкър да извърши на скандала около програмата "Петрол срещу храни". В хода на разследването руски и френски дипломати, а и не само те, признаха, че са получили подкупи от режима на Саддам Хюсеин под формата на незаконни петролни ваучери.
Сега генералният секретар на ООН има възможност да остави едно по-положително наследство и държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс обяви, че американската администрация ще работи заедно с него по този въпрос.
Представители на ООН бяха посрещнати радушно във Вашингтон през последните няколко месеца, където се консултираха с американците за Ливан и Сирия, Ирак, ролята на ООН в разрешаването на кризата с иранската ядрена програма, заплахата от пандемия на птичи грип и други
наболели въпроси, с които администрацията на Джордж Буш преди настояваше да се справя сама.
Анан и Райс са може би едни от малкото победители в лидерските надпревари през 2006 г.
Колкото и да е невероятно, но същото може да се каже и за Ангела Меркел, наследничката на Шрьодер в Германия. След като надделя над канцлера социалдемократ в изтощителното изпитание на нервите, подето от него, когато гласоподавателите се намираха в задънена улица, новата правителствена ръководителка състави кабинет от министри тежка категория, които трябва да работят с нея или да слушат упреците й, че ще предизвикат нови избори, ако не го направят.
А и тя беше тази, която спаси през декември срещата на върха на ЕС от унизителната безизходица.
Благодарение на приходите на Русия от сделките с природен газ и на продължаващия икономически възход на Китай, позициите на Владимир Путин и Ху Цзинтао у дома им за съжаление остават сигурни.
Но най-голямата новина, свързана с лидерите, трябва да дойде, за добро или за лошо, от Ирак, който в тази решителна година трябва да преодолее или да се поддаде на центробежните сили, стоварили се върху него. Тези сили станаха прекалено мощни, за да бъдат отлагани с още една година.
