Д -р Румяна Тодорова е новият шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), казаха от там. Тя е класирана на първо място в конкурса за директор с оценка "5,38". На второ място е д-р Димитър Петров с оценка "5,13".
Тодорова е сестра на депутатката от Коалиция за България Илияна Йотова.
Тодорова и Петров бяха допуснати до втория етап на конкурса, след като получиха оценки, съответно "5,25" (д-р Тодорова) и "4,75" (д-р Петров) на писмените си разработки по темата "Предизвикателства пред НЗОК на сегашния етап от развитие на здравната реформа и нейната роля за тяхното решаване".
При състоялото се събеседване двамата са били оценени с 5,50.
Комисията за конкурса е с председател Мария Мургина и членове: Калин Славов, Яна Пальова, Николай Николов и д-р Егений Желев.
До конкурс за шеф на НЗОК се стигна след като д-р Иван Букарев подаде оставка. За временно изпълняващ длъжността бе избрана зам.-председателката по лекарствената политика д-р Румяна Тодорова.
В последно време зачестиха исканията на представители на законодателната и изпълнителната власт, както и на НЗОК, за увеличение на размера на здравноосигурителната вноска от 6% на 8%. Това се казва в позиция на Българската стопанска камара (БСК).
Исканията се правят въпреки многобройните разкрития от страна на държавните институции и средствата за масова информация за неефективно изразходване на средствата, надписване на извършените разходи и крайно неефективната система за контрол върху тях.
За разлика от другите европейски страни, в които осигурени са лицата, получаващи доходи, а лицата без доходи не се считат за осигурени и разходите за тяхното здравеопазване са поети от държавата,
у нас беше възприет уникален модел на здравно осигуряване,
при който държавният бюджет осигурява всички лица без доходи. В резултат на това около 2,7-2,8 млн. души, получаващи доходи от трудова или друга стопанска дейност, се осигуряват върху среден осигурителен доход от около 343 лева и формират почти 70% от приходите на НЗОК, пресмятат от камарата.
В същото време държавният бюджет осигурява над 4,3 млн. българи върху среден осигурителен доход от около 99 лева, който формира около 30% от приходите на НЗОК. Този осигурителен доход е 3,5 пъти по-нисък от дохода на работещите лица.
Ако приведем двата осигурителни дохода към съпоставима база, това е все едно държавният бюджет да внася 1,7% здравноосигурителна вноска вместо 6%, казват още от Стопанската камара.
Някои от най-фрапиращите разлики според БСК са:
- над 2,3 млн. пенсионери са осигурени върху среден осигурителен доход от 148 лв.;
- около 1,5 млн. деца са осигурени с вноска от 0,5% върху осигурителен доход от 220 лв., което е равностойно на 6% вноска върху 18,33 лв. В резултат на това осигурителната вноска за децата е само 1,10 лв.;
- над 450 хил. души (студенти, войници, социално слаби, затворници, бежанци, ветерани от войните и военноинвалиди, лица, полагащи грижи за хора с увреждания) са осигурени върху осигурителен доход от 110 лв.;
- фонд "Безработица" на ДОО осигурява около 87 хил. души с право на обезщетение върху среден осигурителен доход от 111 лв.
В позицията на камарата се посочва още, че най-ниски са здравноосигурителните вноски на гражданите, които най-често ползват медицински услуги.
Според БСК около 800 хил. души не внасят осигурителни вноски, но продължават да ползват системата на здравеопазване, поради многобройните популистки отлагания на срока за тяхното санкциониране.
Всичко това показва, че преди да се пристъпи към увеличение на вноската, трябва да се изчерпат съществуващите резерви като събиране на дължимите здравноосигурителни вноски, адекватно финансиране от страна на държавния бюджет и по-ефективно извършване на разходите, препоръчват от Стопанската камара.
