И зрастват забавни и комични, нетрадиционни и непретенциозни към самите себе си. Очакват много от другите, не понасят критиката. Успяват в журналистиката, рекламата, продажбите и изкуствата. Такива са Камерън Диас, Джим Кери, Еди Мърфи и Били Кристъл.
Зависи ли успехът от поредността в семейството?
Социално положение, образование, късмет - всичко има значение, но според социолозите неравенството започва от дома и семейството. Проучванията сочат, че първородните и единствени деца водят листата по успех в образованието, престижна професия и благосъстояние.
Средно родените деца в многодетни семейства пък са в другата крайност - те получават най-лошото парче от тортата.
Според автора на "Защо първородните управляват света, а последно родените искат да го променят" ("Why First Born Rule the World and Last-borns Want to Change It") Майкъл Грууз повечето хора имат интуитивно усещане, че по някакъв начин поредността спрямо братята и сестрите оказва мощно влияние върху развитието им, но подценяват истинското влияние на този фактор върху израстването им като хора и професионалисти.
Може ли поредността в семейството да окаже влияние върху
професионалните интереси и предпочитанията на стоки за потребление
Изследване на специалисти от Щатския университет на Охайо, Колумбия, заключва, че единствените деца, и до някаква степен първородните, са по-заинтересовани от интелектуални дейности, имат аналитични умове и са по-любознателни от родените след тях братя и сестри. Те от своя страна предпочитат артистичните професии и дейностите "на открито", свързани с много контакти.
Според проучването това се дължи на различните изисквания и надежди, които родителите поставят пред децата си. Родителите са много закрилящи и внимателни към физическата безопасност на единственото си дете. Такива деца биха се ориентирали по-скоро към академична дейност, отколкото към дейности, свързани с физически труд или с постоянни контакти извън затвореното офисно пространство.
Първородните или единствени деца са насърчавани от родителите си да следват специалности, които ще им осигурят престижни и доходни професии като адвокатската и лекарската.
С раждането на следващите деца родителите стават по-спокойни и възприемчиви към новостите, затова тези деца се ориентират към творчески професии и по принцип са хора, които по-лесно поемат рискове. Ако първородното дете иска да стане поет, това би притеснило родителите. При четвъртото това не би било повод за семейна драма.
Много автори са извличали поведенчески константи за различните по ред деца. Над половината от американските президенти са били първородни деца. През 1989 г. 55% от членовете на Върховния съд в САЩ са били първородни деца, а също и 66% от учещите в колежите от т.нар. "Бръшлянова лига" (Ivy league), в която влизат осемте най-престижни университета на Щатите за всички времена - Йейл, Принстън, Харвард и др.
Заради такива статистики първородните биват характеризирани като по-амбициозни и ориентирани към успеха хора. Определят ги още като лидери, отговорни и конформисти. Затова и се смята, че най-големите деца в семейството най-лесно се поддават на апели за продажба на стоки, които са атрибути на лидерството, постиженията и отговорностите, за да покажат социалното си благосъстояние.
Средните пък се стремят към и зачитат равенството и груповото съдействие. Те са добри слушатели, медиатори и владеят изкуството да преговарят, но не умеят да вземат твърди решения. Поддават се на послания, установяват хармонични отношения с другите и постигат успех вследствие на добра екипна работа. Добри са в средните управленчески нива, защото умеят да се подчиняват, а и да бъдат разбиращи шефове за подчинените си. Работят в многолюдни компании и ги предпочитат пред собственото предприемачество.
Последно родените са с жизнен характер и отговарят на послания, които им обещават да станат център на вниманието в семейството и работата или им гарантират жизненост, енергичност и чар.
Единствените деца са определяни до голяма степен като първородните, но с някои изключения. Те са високомотивирани, уверени и ориентирани към постиженията, но не са конкурентоспособни и не обичат да се състезават. Отговарят на реклами, които показват истории за успех, свързан с възпитанието и морала.
Всичко изброено е все пак само общи тенденции. Специалистите признават, че като всяка друга теория и тази може да бъде преобърната в зависимост от личността, пропастта между различните поколения, исторически и икономически тенденции, други обстоятелства с външен характер.
