Д окладът на комисията "Бейкър-Хамилтън" засилва изключително натиска върху Буш, смята преподавателят в Харвард Дейвид Джъргън.
При представянето на доклада самият Бейкър не скри противопоставянето си на политиката на президента: "Ние не предлагаме политика на продължаване на курса. Това вече не е приемливо."
Буш междувременно не сваля гарда. Той щял да разгледа сериозно всяко от предложенията и да реагира бързо. Това означава, че и сериозни предложения могат да бъдат отхвърлени.
Буш все още се опитва да се противопостави на неизбежното. Натискът върху него ще продължи да нараства.
Бейкър и неговите умни глави предлагат да бъде направен последен опит за
стабилизирането на Ирак с помощта на неизпробвана досега стратегия:
дипломацията. Едновременно с това обаче трябва да се започне с изтеглянето на частите, които участват в бойни действия.
Този подход представлява компромис. Между онези, главно републиканци, които са готови да опитат всичко, и другите, основно демократи, които смятат всичко за загубено и искат единствено САЩ да се изтеглят от Ирак.
Критиките идват преди всичко от периферията на политическия спектър. Десните смятат това почти за свършека на света, а левите недоволстват от липсата на дата за изтегляне.
Джон Мърта, лидер на крилото на привържениците на мира в Демократическата партия, дори твърди, че предложенията на групата на Бейкър не се различават от сегашната политика.
От дясната страна на политическия спектър също се оформя точно толкова странна интерпретация. След продължили с месеци сладки приказки за ситуацията в Ирак направеното от комисията по-мрачно описание на положението наистина се приема.
Някои коментатори, най-вече Бил о'Райли от "Фокс нюз", намират виновници за влошаването на положението в Ирак - самите иракчани.
"Америка оцени погрешно иракския народ. Полицията е корумпирана. Армията не иска да се бие.
Населението просто се примирява с кризата
В Америка такова нещо не може да се случи. Ние бихме се борили за свободата си."
И какво е заключението на О'Райли в тази ода за американското превъзходство? "Ако иракчаните искат да се самоубиват, нека го сторят!".
Наред с тези шумни изявления има наистина и малка група критици, които трябва да бъдат приемани насериозно, преди всичко Антъни Кордсман.
Изтъкнатият анализатор от Центъра за стратегически и международни проучвания критикува преди всичко конвенционалния подход и предвидимостта на предложенията.
Неговата теза гласи: "Напъна се слонът и роди мишка". Ако бъдат осъществени в този си вариант, предложенията едва ли ще доведат до успех, смята той.
Не е достатъчно само да бъде призовано слабо правителство да поеме отговорност. Бейкър и неговите хора предвиждат, ако това не стане,
САЩ да изтеглят частично силите си от Ирак
По този начин комисията заплашва да отслаби допълнително едно и без това слабо правителство, смята Кордсман.
Струва си опитът да бъде свикана регионална конференция, както комисията препоръчва, посочва анализаторът. Той обаче предупреждава, че не трябва да има прекомерни очаквания.
Според него едва ли е възможно да бъде изградена стратегия за успеха на такива разговори. "Защо Иран и Сирия трябва да реагират на американските слабости, като помагат на Вашингтон?", пита той.
Самите автори на доклада смятат за голям успех обстоятелството, че петима републиканци са успели да се споразумеят с петима демократи.
Ние дори сме от различни поколения, казва Лиън Панета, началник на канцеларията на Белия дом при управлението на Бил Клинтън. Може да спорим, но накрая намираме общо решение, добавя той. Е, дори и самохвалството си е някакъв вид хвалба.
