Така или иначе, постепенно се оформят кандидатите за фестивалните награди. С най-силни позиции засега върви филмът на Стивън Дълдри "Часовете". Той е издържан в стилистиката на традиционното психологическо кино, фабулата се подчинява на авторовия интерес към сложните състояния на духа. Филмът не кокетира с необичайна форма на изказа, не търси повърхностни ефекти, нито прибързани внушения. В него всичко е строго и изчистено от случайни решения. Повествованието се разгръща плавно и няколко нива, които на финала се засичат, за да се докоснат до сложната природа на човека и неговия стремеж към щастие. В този смисъл "Часовете" е филм за смисъла на битието, макар в основата му да лежи интереса на авторите към неповторимостта на творческия процес и неговите връзки с реалността.
"Часовете" завладява с изключителния си актьорски ансамбъл, в който солистки са трите велики актриси Мерил Стрийп, Джулиан Мур и Никол Кидман. Суперлативите не са пресилени, защото тъкмо това блестящо трио съумява да пресъздаде всичката сложост и драматизъм на иначе лишения от неочаквани фабулни ходове сюжет. Така разказът за последните часове от живота на Вирджиния Улф постепенно се превръща в метафора за повтарящата се трагичност на всекидневието, което неумолимо издига пред всеки въпроса за смисъла на живота и измамността на щастието.
Малко неочаквано, но затова пък заслужено, в центъра на дискусиите се намести немският филм "Good Bye, Ленин" на Волфганг Бекер. Той се хареса най-вече заради неочаквания авторов поглед към най-новата история на Германия. Във филма историческите промени са показани с много хумор и едно непревзето отношение към социалистическото минало. Това е разказ за партийна активистка, която изпада в кома дни преди падането на Стената, и нейното "завръщане" в реалността.
Разочарованията пък дойдоха от повишените очаквания спрямо предварително спрягани за победители творби. Режисьорският дебют на Джордж Клуни "Изповедта на един опасен ум" породи множество въпроси и несъгласия с авторската му позиция. Очевидно е, че филмът страда от бъбривостта на повечето дебютни работи - многословие, липса на стегната композиция, желание да изкаже повече неща, отколкото сюжетът позволява.
"Соларис" на Стивън Содърбърг също предизвиква желание за спор. Но в него без съмнение има кино и висок професионализъм. Разочарова ветеранът от епохата на "Новата вълна" Клод Шаброл, чийто филм "Цветя на злото" се задъхва в капаните на баналната си фабула, претенциите за политическа насоченост на внушенията и търсената многозначителност на внушенията.
Извън внушителната си филмова програма Берлинале демонстрира и блясък на светските си изяви. Разточителните приеми и всякакъв род угощения, различните партита са на първите страници на жълтата преса, която с удоволствие и разточителност описва няколкото часа на Дъстин Хофман в култова берлинска дискотека или целувката, дарена от Никълъс Кейдж на жената в тоалета на изискан хотел. Но това са моменти от "друга опера", която се играе паралелно с оригинала.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!