Разказът на плачещите върби

Н�и �ият мъдър народ е създал много приказки, една от които е за Златка, златното момиче, за жълтата и черната вода. Ако ние, хората, се отнасяме с добро към природата, от водата можем само да спечелим, да извадим сандъчето със съкровищата -- здравето, хармонията, надеждата. Ако бъдем неразумни и я замърсяваме, от черната вода ще "спечелим" черното ковчеже -- наводненията, земетресенията, засушаването, глобалното затопляне.

Красиво езеро, чист въздух, зеленина -- това е местността „Борово око" в моя роден град Търговище. Това е любимото място за разходка на много търговищенци и на гости на града ни. Тук величествените иглолистни и широколистни дървета са приютили в прегръдките си езерото, което е най-привлекателно през лятото. Ние с моето семейство често ходим на това място. Водата в езерото носи прохлада за всички в горещите дни.

На брега има плачещи върби, които са потопили клоните си във водата и сякаш й разказват нещо шепнешком, може би си спомнят за своята младост. Тия дървета са много стари -- отпреди 50 години, видели са какво ли не. Най-много им тежи това, че често хората не оценяват какво богатство е водата. Хвърлят в езерото найлонови торбички, пластмасови чашки, фасове и други отпадъци.

Споделят своята мъка върбите и плачат, докосвайки с нежните си листенца водната повърхност. А езерото ги слуша, въздиша с тях и се пита защо хората не използват по-малко количество препарати за миене на съдове и пране; защо изхвърлят битови отпадъци в реките, морето и езерата; защо заплашват така и животните и растенията във водата; защо оставят отпадъци по плажовете и вълните след това ги отнасят в морето; защо някои големи заводи, фабрики, електроцентрали „поглъщат" цели реки вода, хубаво щеше да бъде, ако след използването си те я връщат обратно чиста, но това се случва рядко. Водата, както и атмосферата, е силно замърсена. А резултатът: гибелта на много реки и езера, които по-рано са били източник на чиста питейна вода, унищожени хиляди видове риби. Човекът успя да замърси даже океана, за който нефтът е най-голямата опасност. Вълните често изхвърлят на брега мъртва риба, птици, изцапани с мазут.

Човечеството вече изпитва недостиг на вода. За съжаление сладководните запаси на Земята са недостатъчни. Една трета от населението на планетата живее при недостиг на вода. В някои страни в Африка децата не посещават училище, защото трябва да ходят до далечни извори да донесат вода за своите семейства.

Ходили сме с моето семейство на много места -- в „Кайлъка" край Плевен, на нос Калиакра, в различни аквапаркове на морето. Но от нашето "Борово око" в Търговище няма по-красиво езеро.

А върбите продължават да шепнат своя разказ и да плачат за нашата болна планета. На 22 април е ден на Земята, на 5 юни е международен ден за опазване на околната среда. А защо всеки ден да не бъде Ден на Земята, защото всеки трябва да запомни, да спазва стриктно тоз закон: Пази Земята ни любима, родна, защото тя за всички ни е дом!