Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, блудство, лъжи, похот и порнография. Идоли, идоли, идоли. Идоли човешки, идоли нечовешки, идоли от суета, идоли от тщеславие. Плът, тела, кръв, жертви... Жертви на гнусота и на мерзост всички поклонници на Вавилон, издигнали олтари на фалшива власт, фалшива слава, фалшива любов. Всичко е фалшиво, защото е идолопоклонничество.
Душата нека се очисти! Умът да бъде променен! Духът да бъде възкресен! Стига сме пили от чашата с отрова! Чашата на Вавилон. Стига, стига, стига... Достатъчно болка, достатъчно смърт, достатъчно мрак и заблуда. Заблуда от ада, от сатанинския квас. Сатанизъм, вампиризъм... Уморени да убиваме... Уморени да крадем... Уморени от идолите... Седим в долината на скръбта и плавно се свличаме в покаяние.
Празно.
Напразно на някой ъгъл се спира сянката. Не, времето. Времето се спира на някой ъгъл и размишлява за себе си дали въобще съществува, защо е създадено от Твореца? За да служи на другите? За да им покаже, че съществуват? За да им каже: "Живейте, живейте, Аз съм с вас". Но не времето е с нас, а Бог който го създаде и който ни го даде, за да го разбираме и да съборим идолопоклонничеството в живота за който Господ ни говори чрез времето:
"Живейте, живейте" - казва Твореца "Живейте, защото Аз ви давам живот и пак ще ви давам, и ще ви давам, защото Аз съм жив, Аз съм живот! Извън Мене няма надежда! Живейте! Живей -- живей -- живей -- живей! Аз ти давам живот! Не твоя, но Моя. Няма да живееш твоя живот, но ще живееш Моя! Никой друг няма да ти го даде. Ти не можеш да го вземеш, защото само Аз го давам, поради Моята милост и Моята благодат. Аз давам живот и правя живот! Аз творя живота! Аз създавам живота!
Аз съм извор на живот! Аз поставям живота! Аз подарявам живота от Моето сърце, от Моята любов в капките кръв, в капките от сълзи, в раните, в презрението. Аз идвам от живота и отивам към живота! Аз съм от вечността, защото съм вечен! Аз идвам! Аз идвам! Ти идваш ли? Ела с мен, ела при мен! Аз идвам от живота и отивам към живота!
Ти откъде идваш и накъде отиваш?" Светлина на живота! "Аз съм светлината на живота!" Светлина! Светла утринна зора. Идолопоклонничество. Не сте ли уморени от това да се покланяте на хора и да търсите човешкото използвайки хитрости, извадениот човешки интриги? Идолопоклонничество. Съборете идолите в човешките сърца! Идоли на отмъщение, презрение, позор в един студен затвор. Затвора на плътта. Плътта която е тъпкана, смачквана, опозорявана, бита, разпъвана. Чия плът е това? Плътта в която Бог обитаваше? Плътта в която Бог сега обитава? Тази която Той сътвори? Твоята и моята плът? Просто плът! Плът като врата за демони или врата за светлина от Светия Дух? Тормоз и напрежение. Зловоние. Да се покланяш на властта?! Господи свали съдът си! Съд за плътта и милост за духа! А душата къде е?
Идолопоклонничеството те кара да отхвърляш, да презираш и да мразиш, защото не си получил своето, защото не своето трябва да търсиш, а Божието. Отхвърляш и изливаш гнева си, но нищо не се променя. Тогава отиваш в другата крайност на идолопоклонството - величаене. Величаеш, издигаш, почиташ, лакействаш, разчиташ, фалшива сигурност от фалшива власт, от фалшиво издигане на идол. Величаене и отхвърляне, това е идолопоклонничеството. Защо ставаш жертва на идоли и даваш жертва на идоли? Правиш другите жертви на идоли и се храниш, храниш се с идоли, блудстваш с идоли и ядеш. Ядеш идоложертвено, ядеш идоложертвено. Защо ядеш идоложертвено? Защо ядем идоложертвено?
