К акво ви хрумва, когато стане дума за Югоизточна Европа, за новоприетите в ЕС България и Румъния и общо 30-те млн. нови граждани между Карпатите и Черноморието, пита германският в. "Франкфуртер рундшау" (FR-online.de).
Изданието публикува статия за политическото развитие на новите страни членки от Централна Европа, чийто текст представя Българската редакция на радио "Дойче веле". Авторът Петер Щайнке твърди, че тамошните политически и социални кризи са докарали на власт редица популистки правителства.
Признайте си с ръка на сърце, в повечето случаи едва ли се сещате за нещо повече от недоразвитост и бедност, румънски бандитски банди и бездомни български деца, които дишат лепило. В най-добрия случай това се съчетава със знанието, че по Черноморието може добре и евтино да се почива, отговаря Щайнке на въпроса за България и Румъния.
От западноевропейска гледна точка двете новоприети страни остават тера инкогнита, а там, където преобладава незнанието, избуяват предразсъдъци. Въпросът е
какво ще донесе бъдещето за ЕС, който се разрасна до 27 членки
Що се отнася до югоизточната част на Общността и България и Румъния, заслужава си да се хвърли поглед върху приетите през 2004 г. страни от Централна Европа. Явно поне икономическата интеграция там е успешна.
Държави като Унгария, Полша и Чехия се радват на трайно високи темпове на стопански прираст, за каквито Германия може само да мечтае.
Съвсем друга е картината обаче на политическите трансформации от авторитарни социалистически режими към партийна демокрация.
Ясно се виждат белезите на скицираната от унгарския учен Атила Ак постприсъединителна криза. Крайно отчетливо си личат политическите трудности във смятаната за особено стабилна Унгария.
След признанието за лъжа от страна на социалистическия премиер Дюрчани по време на парламентарните избори през 2006 г., дясната опозиция около Виктор Орбан
усети своя шанс и мобилизира масите
Протестите, които отчасти протекоха с насилие, бяха посрещнати от една лошо въоръжена полиция, която нямаше опит в потушаването им. И без друго малко ориентираната към политически консенсус партия на Орбан ФИДЕС, премина към фундаментална опозиция. С патологичния лъжец не били възможни каквито и да били разговори.
Нещо повече - в патетични речи политическият противник на бърза ръка беше дамгосан като предател на унгарската кауза, докато дясната опозиция се представяше като изразител на истинската Унгария.
Дълбоката пропаст между относително еднакво големите политически лагери в Унгария отдавна прерасна в непримирим културен сблъсък. Даже унгарските фракции в иначе отдалечения от вътрешнополитически страсти Европейски парламент не са способни да търсят помежду си споразумение по някои въпроси важни за цялата страна.
В атмосферата на поляризация политиката се изроди
до битка за унищожение между два непримирими противника, гласи анализът на Михаел Еерке от фондация "Фридрих Едерт". Тази политика според него по начало е затворена за всякакъв вид компромиси и търсене на консенсус.
Става дума за политическата и културна хегемония и за консолидирането на партиите, чиито корени в новите демократични общества все още не са достатъчно здрави.
По-нататък статията дава примери от Полша и Словакия, където на изборите през последната година се стигна до необикновена коалиция от десни и леви популисти с добавката на десни екстремисти.
Популизмът здраво държи в хватките си Източна Европа,
се казва в анализ на "Зюддойче цайтунг". Това обаче не е чисто източноевропейски феномен според авторът, който припомня кариерата на Йорг Хайдер в Австрия.
Цитиран е изследователят на Източна Европа Дитер Зегерт, който смята засилващия се популизъм за политически отговор на нарастващите социални пропасти.
Бившите егалитарни общества на Източна Европа претърпяха социална диференциация, вследствие на която широки слоеве от обществото се осъзнават като губещи. На всичко отгоре политическите елити принадлежат към печелившите от трансформацията, което допълнително увеличава дефицита на тяхната политическа легитимация.
Подобни феномени се наблюдават и в двете новоприети страни - България и Румъния. Честите смени на правителства сочат, че партиите все още не са приключили фазата на своята консолидация.
Остава да се очаква, че поради по-дългия подготвителен период преди приемането им в Общността, гражданите на двете страни отдавна са намалили до "реалистично ниво" очакванията си по отношение на ЕС.
Това ще помогне по-късно разочарованията да са по-малки
В заключение авторът посочва, че Източна Европа е подходящ пример за проблемите на трансформацията. С оглед на това, че и на Запад се задълбочава пропастта между бедни и богати, евентуалните обществени и политически последици могат да се наблюдават в лабораторни условия в Източна Европа.
