Здравейте! Аз съм Капчица.
Живея в кв. „Водни могили“, ул.“ Бистра“ 12. В лятна ваканция сме. Висока съм един четиресе и два, тежа трийсе и един. В милиметри и грамове, моля! Обичам да поливам цветята, да къпя кучето ми Поток и да правя сапунени мехурчета.
Сутрин закусвам на пейката пред блока с другите деца. Мама Сълзица ми прави филийки със сирене. Понякога й помагам с пазаруването, но само когато не вали. В дъждовни дни се събирам с най-добрите ми приятелки, цапаме из локвите и ловим дъжда в шепи! Друг път помагам на тате да боядисва лодки.
На вечеря първо си мия ръцете, после подреждам с мама масата и сядаме тримата заедно. След това заспивам щастлива и с радост се събуждам, за да започне следващият ден!
Преди няколко дена на игрището се запознах с едно момче. Казва се Сушльо, беше с много мръсни дрехи, когато ядеше баничка си извърляше хартията на земята, обаче тичаше най-бързо от всички деца. Каза, че иска да станем приятели, понеже и той имал куче като моето, което се казва Пустиня. Аз му казах „добре“ и днес ще разхождаме Поток и Пустиня заедно в парка.
Поток е много умен. Татко казва, че имал силен усет за лоши хора, но аз не разбирам какво има предвид. Когато го разхождам, той ме пази от лошите хора. Така казва пък мама. Поток е бял, със сини очи и сиви лапички. Като го къпя, винаги много се радва.
Сушльо каза, че неговата Пустиня е много бурна и тича бързо като него. Каза,че е с черна козина, има светло жълти очи и хапел децата, затова й слага намордник и никога не я извежда гладна навън. Малко ме хвана страх, но не мога да си го призная, защото ще ми се смее. Ей сега излизаме и дано кучетата ни станат приятели.
…след ден…
Погребахме Поток; почина вследствие зверските нахапвания от другото куче.
….след месец….
Здравейте, аз съм Сълзица- майката на Капка.
Притеснена съм , ще се поболея от ужас- милото ми дете е болно, с над 39 градуса е, не иска да пие вода, нито да се храни, нито книжка да й чета, не може да става. Всякаква светлина я дразни, не понася висок говор. Вече месец е така, кажете какво да правя, от къде я взе тази болест, кой ни наказа така…..Лекарите- и те са безсилни- казват, че според тях това е „ сух грип“, но него само времето го лекувало. Не може така, страх ме е за детенцето ми…страх ме е! Няма го блясъкът в очичките й, къщата е тиха, душата на детето ми е болна..Какво стана на детенцето ми?!
…помогнете, моля ви, хора, помогнете на детото ми да оздравее…
…есента…
Кво става бе! Аз съм Сухльо, мое ми казвате Сухия, не се обиждам. Бе, накараха ме тука в даскалото да напиша неква история от лятото, с която най-много се гордея. Сещам се за много, обаче ей тая, дето ще ви я разкажа, е нечовешки яка:
„Един ден на игрището в даскало зарибих неква малка, Капка се казваше и й викам айде да си разходим песовете утре. Тая взе, че се нави и на следващия ден взех Пустиня и отивам аз да я викам от тях. Нейният пес е яко смешен - бял, изглежда усмихнат и лае по врабчетата, ахахах, смешка. Пустиня като го видя само изръмжа- значи ще го спука от свиреп лай и гонитба. Шоу да има!
Малката го беше вързала на каишка, аз й викам дай да го подържа малко да видя дали не му е хлабава, тя ми го даде и пуснах смешния пес и Пустиня да се гонят. Тя веднага го нападна, той се отскубна от ръката ми, пуснах я и нея и стоя аз да гледам шоуто. Оная малката се разциври и почна да пищи, че песът й не може да се отбранява, ама мене кво ме бърка! Само че много ме издразни, ей! Зашлевих й два шамара и изведъж Пустиня се появи изневиделица и тъкмо да й скочи и да я нахапе, когато нейния пес се появи и блъсна Пустиня на земята…
Тя още по-силно се разциври и тогава стана нещо, което няма да забравя никога: всичко изчезна за секунда, само аз и кучето й бяхме там. То проговори с човешки глас и ми каза: „Аз знам какво си ти, ти си Сушата-черна, грозна, болна и силна. Знам, че всяка твоя дума за Капка е пагубна. Остави я! Не я търси никога повече, не й говори! В замяна аз ще оставя Пустиня жива, а ти обичаш този звяр, нали?“
Разбира се, че се кефя на кучето ми…кво да правя, обещах на смешния пес, че повече няма да закачам малката ревла и тогава пак всичко стана реално. За миг Пустиня се озова над песа, нахапа го, а оная лиглата се вцепени направо. Бе, ядоса ме тая и й казах да се ходи в тях и да си затваря устата. Ще пореве ден, два и тва е.“
Е в даскало не ми повярваха на историята, ама чух,че на оная кучето й е умряло, а тя никъде не излизала, била болна от „ сух грип“, ахаха, на мене са го кръстили значи. Сушата разболя Капка, е как да не съм горд, бе…как?!
…след много години…
Всички Капчици ще се поболеят от Сушата?!
Но само ако й позволим ние- по-високите от един четиресе и две, и по-тежките от трийсе и един. В милиметри и грамове, моля.
