П арламентът прие приходите в бюджета за 2008 г. да бъдат 18 308 508 900 лева и средствата за разходи, трансфери и вноската в общия бюджет на ЕС - 17 006 534 300 лева.
Заложеният излишък в бюджета за 2008 г. е 1 301 974 600 лева.
Вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз за 2008 г. ще бъде 659 894 400 лева.
Предвидените данъчни приходи са 16 741 302 000 лева и неданъчни - 1 550 370 900 лева.
Заложените приходи от корпоративен данък са 2 128 280 000 лева, от данъци върху дивидентите,ликвидационни дялове и доходи на местни и чуждестранни юридически лица - 133 500 000 лева, от данъци върху доходите на физическите лица - 2 150 000 000 лева. От данък върху добавената стойност са заложени приходи от 8 190 000 000 лева, от акцизи - 3 797 700 000 лева, от мита и митнически такси - 195 000 000 лева.
Заложените разходи в бюджета за 2008 г. са 10 075 523 400 лева, от които за капиталови разходи са предвидени 2 122 278 700 лева. От тях 2 008 401 700 лева са за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт.
Трансферите са в размер на 6 271 116 500 лева, в това число субсидии за общините - 1 906 431 200 лева, за държавното обществено осигуряване - 2 723 320 100 лева, за Националната здравноосигурителна каса - 233 609 200 лева.
Заложен е резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 489 млн. лева, в това число за структурни реформи - 109 млн. лева, за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия - 80 млн. лева, и за фискална устойчивост - 300 млн. лева.
Председателят на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов поиска да се заложат повече средства в приходната част на бюджета от акцизи и от ДДС и да се намалят разходите за издръжка на администрацията.
Предвидени са 360 млн. лева приходи от приватизация, а само с продажбата на Български морски флот те ще бъдат преизпълнени, каза Бакалов и поиска да се заложат по-високи приходи от приватизация.
Лидерът на ДСБ Иван Костов посочи, че за поредна година неговата партия прави предложение за завишаване на разходите, които са подценени, и за поредна година няма дебат. Подценени са прогнозата за БВП за 2008 г., ръстът на инфлацията и влиянието на цената на суровия петрол, смята той.
Според Костов правителството "надписа сметката на българския данъкоплатец". Той призова мнозинството да подкрепи искането на ДСБ да се увеличат с 800 млн. лева заложените в бюджета приходи от ДДС.
От ДСБ предложиха да се увеличат трансферите към НЗОК и към НОИ.
Председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков репликира, че логиката на ДСБ е пари в нереформирани сектори, а управляващото мнозинство отговаря с "реформа срещу плащане".
Министърът на финансите Пламен Орешарски посочи, че тезите за подцененост не са издържани експертно. Да се пледира за допълнително вливане на ликвидност в системата противоречи на всички теоретични икономически модели, смята той.
Съветвам всеки критик да си отговори на въпроса каква би била политиката на една централна банка в тези условия и дали няма да изтегли чрез свои инструменти ликвидност няколко пъти по-голяма от реализирания излишък, каза Орешарски.
Вероятно щеше да го направи и щеше да бъде заставена да го направи от Европейската централна банка, смята той.
Тази година за първи път премахваме лошата бюджетна практика да задържаме разходи на ведомствата и секторите в размер на 7 или 10%, за да можем в последния момент да ги освободим, каза Пламен Орешарски.
Предвидили сме централен буфер, който е двойно по-малко от тазгодишните 10% от разходите, допълни той.
По думите му не е целесъобразно допълващо разпределяне на този буфер в контекста на целите, за които е създаден. Нормално е да се въздържим да го разпределяме, както е и записано в проектобюджета, поне за първите девет месеца, посочи Орешарски. Според него е прогнозирана сравнително консервативно степента на усвояване на отделните европейски оперативни програми, а секторните ръководители и управляващите органи са заложили по-напрегнати прогнози в смисъл за усвояване на по-големи суми през следващата година.
Евдокия Манева от ДСБ предложи да се заложат повече средства в бюджета за 2008 г., което да доведе и до увеличаване със 100 млн. евро на усвояването на средствата от европейските фондове за околна среда. С този проектобюджет казваме, че се отказваме да ползваме възможностите, които ни дава ЕС, смята тя.
Алиосман Имамов от ДПС поиска увеличаване със 147 млн. лева на средствата за земеделските производители, заложени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие". Венцислав Върбанов от БНС също предложи в бюджета да се заложат 147 млн. лева за национални доплащания за българските фермери. Предложенията им не бяха приети от парламента.
Вследствие на благоразумната фискална политика държавният бюджет е много добре балансиран, като брутният публичен дълг (около 20% от БВП) и някои други разходи са изключително добре компенсирани и в пряка връзка от нарастващия фискален резерв. Това е едно от заключенията на Борда на изпълнителните директори на Международния валутен фонд за икономическото развитие и хода на реформите в България.
Бордът на изпълнителните директори направи няколко основни заключения Отчетено бе, че реалният ръст на БВП през 2007 г. вероятно ще остане относително стабилен на ниво малко над 6%.
От МВФ анализират, че в основата на този ръст вече се проявява известен инфлационен натиск, който се дължи на повишаването на цените на петрола и някои хранителни продукти на международните пазари.
Провежданата от правителството фискална политика през последните години постига все по-големи превишения на приходите над разходите като противодействие на дефицита по текущата сметка, сочат заключенията на експертите от МВФ.
Основните приоритети пред фискалната политика остават съхраняване и развитие на макроикономическата стабилност и намаляване на уязвимостта на икономиката от бъдещи неблагоприятни развития на външната конюнктура.
Необходимо е поддържане на същата фискална политика и през 2008 година, в контекста на потенциалните рискове от промени в настоящата международна финансова обстановка, смятат от фонда.
Отбелязано е, че поддържаните фискални излишъци ще продължават да подсилват фискалния резерв на правителството и да намаляват рисковете от формираните и външноикономически дисбаланси.
Според МВФ валутният борд в България е стабилен и изключително добре функциониращ.
В заключение е изтъкнато, че поддържането на икономическа стабилност в страната изисква правителството да продължава строгата фискална политика и политика по доходите, с цел удържане на натиска на вътрешното търсене и по-нататъшно задълбочаване на структурните реформи в подкрепа на конкурентоспособността и реалната конвергенция.
