Заплахата за бордa е преувеличена

И ма една дума, която в България никой представител на официалната власт никога не би казал на глас. Също като в "Хари Потър", където името на основния злодей Валдемор всява такъв ужас, че за него се говори с Ти-знаеш-кой.

Нашият зъл дух се казва девалвация. Защото се смята, че това ще е краят на валутния борд - най-хубавата и автоматично задвижваща се магия от всички, които са спохождали България през последните 18 години.

Не случайно най-силният аргумент, който правителството допреди седмица имаше срещу масовото удвояване на учителски заплати, беше именно, че това ще срине борда.

Защо говорим за страшни неща?

Заклинанията на кабинета не са съвсем безпочвени, въпреки че заплатите в образованието сами по себе си не са генерална заплаха за стабилността. Вестникарските заглавия от последната седмица "Иде криза" и "4:1 лев за евро" се появиха по повод учителите, но имат по-дълга "опашка".

Ето какво беше натрупването на новини напоследък. Глобалната финансова криза даде повод на някои анализатори, включително от Европейската банка за възстановяване и развитие, да предположат, че тя ще засегне страните от Централна и Източна Европа, които ще претърпят спад на инвестициите. Подобна прогноза разпространи наскоро и звеното за икономически изследвания Economist Intelligence Unit.

От друга страна, годишният доклад за инвестициите на Конференцията на ООН за търговия и развитие и Международния валутен фонд дават много добри оценки за бъдещето пред България.

По-сериозни съмнения започнаха да се изказват, след като на 1 октомври на закрита конференция във Франкфурт Бини Смаги, член на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ), говори за опасностите пред източноевропейските страни с валутен борд или фиксиран курс - Литва, Латвия, Естония, България.

Точно заради фиксирания курс номиналните лихвени проценти в тях са близки до европейските, а реалните (намалени с инфлацията) понякога са негативни. В същото време ръстът на тези икономики е много по-висок, отколкото в еврозоната. Така достъпът до пари става твърде лесен и инфлацията по-трудно може да бъде контролирана.

На същата конференция Юрген Щарк, колега на Смаги, предупреждава, че в балтийските републики и България се натрупват големи дисбаланси, които могат да доведат до кризи. Това поставя под съмнение доколко устойчиво тези държави ще успяват да догонват стандартите в ЕС.

Щарк има предвид високата инфлация, кредитния бум и големите дефицити по текущата сметка на платежния баланс (подробности на стр. 14-15). Заключението му е, че тези проблеми няма лесно да бъдат разрешени с присъединяването на страните в еврозоната и че е по-добре да не приемат общата валута прекалено рано.

Тези две изказвания на представители на ЕЦБ пък предизвикаха различни спекулации. В свой анализ по темата датската Danske bank даже задава въпроса не е ли това начин на ЕЦБ да каже на балтийските републики и България, че е време да изоставят фиксирания курс.

Това обаче звучи страшно там, където доверието в курса е религия.

На глас по забранената тема

Въпреки подозренията на експертите от Danske bank няма данни да се смята, че с изказванията си представителите на ЕЦБ намекват за отмяна на валутните бордове. Такъв извод трудно би могъл да бъде направен и от пълните им речи на конференцията (ecb.eu).

По неофициална информация дори се е наложило подозренията да бъдат опровергани от Европейската централна банка в двустранни разговори със засегнатите страни. (Впрочем Danske bank е известна с апокалиптичните си твърдения, които редовно се оспорват от различни влиятелни институции.)

Въпреки опитите на "Капитал" да получи коментар от Юрген Щарк по темата, от пресофиса му казаха, че не е политика на членовете на борда на ЕЦБ да влизат в медиен диалог.

Позицията на БНБ е не по-малко категорична от всеки друг път - бордът остава до приемането на еврото, валутният курс не се променя. Има няколко основателни причини това да е така.

Основната е, че макар и да орязва инструментите, с които държавата може да смекчава евентуални кризи, фиксираният курс гарантира доверие към системата - от там стабилност и растеж. Което се потвърждава и от сравненията между държавите с борд и останалите от Източна Европа.

Могат да се срещнат твърдения, че ако курсът се освободи и плавно девалвира, това може да направи по-конкурентен износа на българските стоки, а така ще се стимулира производството и ще се подобри салдото по силно отрицателния търговски баланс на страната.

Но преобладаващото мнение на икономистите е обратното - че заради големите чуждестранни инвестиции през последните години левът може и да поскъпне спрямо еврото. Донякъде в подкрепа на това са показателите за реален ефективен валутен курс на лева (спрямо кошница от валути на основните търговски партньори).

Според изчисленията на централната банка и Агенцията за анализи и прогнози към правителството няма основания да се смята, че в момента левът е надценен.

Не на последно място, той е дотолкова добре покрит с валутен резерв при сегашния курс, че дори утре всички да поискат да заменят парите си в евро, ще могат да го направят.

Още по-дълъг път към еврото

Ако пътят на България към евросъюза беше дълъг, на пътя към еврото засега не му се вижда краят. Това поне е сигурен извод от изказванията на европейските централни банкери. Преди три години официалната цел на БНБ беше общата валута да замени лева накъде около 2010 г. Последните настроения в ЕЦБ обаче замразиха всякакви прогнози.

Подобна е ситуацията и други две страни кандидатки за еврото с валутен борд - Литва и Естония. Преди година ЕЦБ отказа да пусне Литва в еврозоната, аргументирайки се с минимално отклонение от инфлационния критерий.

Перспективите за Естония също не са ясни, въпреки че страната е най-близко до европейските стандарти (68% от БВП на глава от населението спрямо средното за ЕС, при 37% за България).

В неофициални разговори с репортери на "Капитал" високопоставен представител на Естония коментира, че несигурността кога ще бъдат включени в еврозоната не действа добре за доверието. Ако продължава така, ще сме принудени да обявим, че не искаме евро и сами ще защитаваме валутния си борд, коментира източникът пред "Капитал".

България също е в ситуация на дълго очакване. За разлика от балтийските републики страната ни все още не е влязла във валутния механизъм (ERM 2), който задължително предшества присъединяването към еврозоната. В рамките на поне две години държавите, включени в механизма, трябва да подържат валутния си курс спрямо еврото в коридор от +/-15%, като България е обявила, че ще държи лева фиксиран по сегашния курс.

Единственият критерий, на който страната ни засега не отговаря, е именно инфлацията, която до края на септември е 13% на годишна база (11% според начина, по който се измерва в Евростат).

Българските власти са убедени, че тя ще спадне до приемливи нива още през следващата година. Според източници, близки до ЕЦБ, обаче в банката има гласове, които засега не подкрепят влизането на България във валутния механизъм.

Неяснотата за това кога ще започне официалният път към еврото поражда дискусиите за лева. Всъщност при сегашното състояние на икономиката огромният валутен резерв и високото ниво на чужди инвестиции, няма основания за притеснения.

Въпросът е какво ще стане след още 5, 6 или 10 години - колкото и да са необходими на ЕЦБ да прецени, че България е готова за еврото. Тоест до планирания край на валутния борд

Какво правим дотогава?

Проблемът е, че развитието на рисковете и "дисбалансите", посочени от Щарк, трудно може да се прогнозира за толкова дълъг период.

Големите въпросителни пред дългосрочната стабилност са как да се ограничава инфлацията, как да се запазят чуждестранните инвестиции и как не на последно място да се подържа доверието към лева. Очевидните отговори са малко изтъркани и за добро или лошо зависят от политиците - добра бизнес среда и много конкуренция. И (с голямо извинение за 18-годишното клише) реформи в тромавия публичен сектор. Там се крият двата големи коза:

- Оптимизирането на разходите ще позволи допълнително да се свие данъчно-осигурителната тежест, включително върху труда, което е важно за дохода от инвестиции.

- Съкращаването на неефективността ще прехвърли човешки ресурси към частния сектор, където липсата на хора вече създава натиск заплатите да се вдигат по-бързо от производителността. Защото това звучи като инфлация. И тук е обяснението за нежеланието на правителството да вдигне поголовно и двойно заплатите на стачкуващи в сектора образование, след тях в здравеопазване и всички други...

Малко е разочароващо, но след въвеждането на валутния борд втора подобна автоматична магия не се е явявала. Дори опазването му от лошите сили, които незнайно защо не трябва да се казват на глас, зависи от неговите създатели.

Отново като в "Хари Потър" - след известни съмнения и спекулации самата Дж. К. Роулинг направи избора дали да го убие или да го спаси.