К олкото и странно да звучи, украинците са трета имигрантска общност в Португалия след бразилците и представителите на Кабо Верде. По официални данни 38 000 украинци живеят и работят в Португалия, но действителният им брой по всяка вероятност е двойно по-голям.
Въпреки че в културно и езиково отношение нямат нищо общо с португалците, украинските имигранти са успели напълно да се интегрират в местния живот, споделя Розарио Фармхаус, върховен комисар по въпросите на ингеграцията и интеркултурния диалог:
"Украинците действително са се интегрирали много добре. Вярно е, че в началото възниква сериозен проблем с езика и затова създадохме езикови курсове. Останахме изненадани от способностите им за интегриране и дори успяха да се интегрират по-лесно отколкото представителите на някои от бившите ни колонии."
За интеграцията им сериозна роля изигра и фактът, че украинската общност не се ограничи само в големите градове, а се разпръсна из цяла Португалия, дори и в отдалечените села, където беше много добре посрещната.
Предоставени им бяха и няколко църкви, за да могат спокойно да практикуват православната си вяра. Това помогна много за установяването им. Интересното е, че именно благодарение на украинците португалците разбраха, че страната им е станала притегателна за имигрантите.
Проблем възниква, когато украинците решат да получат португалско гражданство, защото Украйна не допуска двойното гражданство.
От няколко години насам украинските, както полските и молдовските, жени играят важна роля като домашни помощнички за все по-застаряващото население в Италия.
Украинките, румънките и полякините дори изпревариха филипинките, които доскоро държаха първото място в домашния персонал на Апенинския полуостров. Само броят на украинките, оставили децата и съпрузите си в родината, се изчислява на около 100 000.
Социалните служби в Италия се задъхват все повече на фона на над 2-та милиона италианци в третата възраст. Все повече семейства решават да оставят възрастните си роднини на грижите на опитните и добре подготвени украинки.
Данните сочат, че 35 % от украинките, които помагат в италианските домакинства, имат дипломи за преподаватели или медицински специалности. Те не са официално признати от властите в Рим, но Италия няма да може да се лиши от техните услуги.
Руснаците са сред имигрантите, познати отдавна на българското общество. Мненията за тях варират от крайно положителни до крайно отрицателни. Най-много техни представители, основно жени, има от периода на социализма, които пристигат в България вследствие на сключване на брак.
Новите руснаци идват в България от началото на 90-те насам. В източноевропейска страна като България те припознават сходен манталитет.
При последното преброяване през 2001 г. тяхната група наброява официално 15 595 души, но последните седем години числеността им се увеличава непрекъснато, без някой да може да каже колко са точно преселниците.
Под руснаци много българи разбират не само руси, но и украинци, белоруси. Част от рускоговорещите студентки остават също да живеят в България. Повечето от руснаците се преселват по една отработена схема- регистрират фирма, за да купят имот и според българското законодателство като чужденци, които живеят пет години в страната, получават българско гражданство.
Не всички от тях са много заможни като Ованес Пашаев, известен с агенция "Жокер медиа", продуцираща няколко български поп групи и изпълнители.
Според агенциите за недвижими имоти България е предпочитана да си купят имот и да останат да живеят руснаци от по-малките градове. Те се установяват предимно в София, Бургас и Варна, като по неофициални данни най-новите преселници наброяват около 30 000 души.
За тяхното присъствие говори фактът, че преди няколко години специално във Варна се опитаха да имат рускоезична радиостанция, но идеята пропадна.
Характерно за новите руски преселници е, че не търсят връзки със старата руска общност. Някои от тях имат проблеми с пенсионирането, например, защото у нас не им признават трудовия стаж от бившия Съветски съюз. Или трудно си намират работа, защото искат да работят като учители по руски, но руският не е модерен.
Други развиват бизнес - от строителство до търговия. По-заможните живеят отчуждено, возят се в скъпите си коли и се затварят в оборудваните си с аларми жилища, разказва Любов.
Тя е от Нижни Новгород и работи като медицинска сестра в София. По-бедните тъгуват за оставените в родината си приятели и не могат да свикнат с промененото на много българи отношение към тях.
