Свещеният за шиитите от цял свят град Кербала е притихнал след кървавата вакханалия на 27 декември. В града се е възцарило страшно спокойствие. Сега се извършват възстановителните работи по военните обекти, които бяха взривени преди Нова година от терористи. И докато наши войници укрепват новия си лагер, местни мародери ограбват взривената база "Индия", разказва вестникът.
А иначе как живеят българските войници там - отговорът от разказа на пратеника на "24 часа" е: "Кажете на американците да дойдат. Получихме разузнавателна информация за генерал от армията на Саддам. Не могат да ни кажат в коя къща е и нямаме преводач".
Това е едно от първите неща, които журналистът чува от радиостанцията на авангардния пост на българските войници. А иначе - имаше втори, клекнал шофьор в камиона убиец, разказва в интервю за вестника Петко Маринов. Баща му пък, бившият зам.-министър на отбраната Илия Маринов, призовава от страниците отново на "24 часа" - разузнаването да провери сделката на поляците с шейховете. А иначе - 7 от ранените войници у дома в понеделник, успокоява Виж.
Колкото до останалите следпразнични новини - Влязохме в 2004-а година с европейски цени, обявява във водещото си заглавие "Монитор". И изброява - от вчера автогазта поскъпна с 10,6%, а цигарите - с 23% заради изискването на ЕС да се увеличат акцизите. Иде шок с нови тарифи на ток, парно, телефони и писма, прогнозира "Монитор". А "Виж" само обявява - Ценови шок.
Също от вчера - поне за малко бяхме господари на света. Или поне заради часовата разлика между Ню Йорк и Брюксел, както разказва "Труд". България поема председателството на ОССЕ, пояснява "Дневник". За четвърт денонощие страната ни дърпаше конците на света - докато сдавахме председателството на Съвета за сигурност на ООН, взехме в здравите си ръце юздите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), допълва "Труд".
Проблемът на нашите политици обаче е да не им се завие свят от срещи с хора с реална власт върху световните събития. И да не си въобразяват, че трябва да се сменя чипът на българина, предупреждава вестникът правейки алюзия с пожеланието на премиера. Трябва да бъде сменен софтуерът на политиците ни с Програма 2004 - да стоят по-близо до земята, а не да хвърчат в облаците, заключава "Труд".
Колкото до очакванията за 2004 г. - мирна и щастлива ли ще бъде тя? Ами оказва се, че само 19% от българите го вярват. Освен това пък се оказва също така, че сме на дъното на световната класация по оптимизъм, цитира "24 часа" данните от социологическо изследване на "Галъп интернешънъл", проведено в 60 страни от всички континенти.
Ние сме сред най-тревожните нации в света. А с нашите 19% оптимизъм в очакванията ни за следващата година се оказва, че сме на дъното на класацията. Какво обаче може да каже човек за света, в който живеем, след като първите шест страни по оптимизъм са Косово, Грузия и Азербайджан, заедно с Хонконг, САЩ и Австралия?
Но това е положението - докато едни се надяват, че тази година кошмарът ще намалее, други усещат просперитет, вятърът на успеха духа в гърба им, заключава вестникът. Има обаче повод за оптимизъм - или поне според звездите. Защото те вещаят благополучие, както цитира отново "24 часа" китайски астролози.
Годината на маймуната щяла да ни донесе успокояване на политическите страсти и икономическо съживяване. Освен това тя е предвестник на един нов цикъл на благоденствие. И съветът на учените - пушете, пийте кафе и мързелувайте!
Но това, което не трябва да забравяме, изпращайки 2003 г., че човек има две ръце, споделя писателят Антон Дончев в интервю за "Труд". В едната човек трябва да държи житни зърна, които да разпръсне в нивата - догодина да има жътва, да има какво да ядем. В другата ръка - да държи жълъди. Те няма да израснат през 2004-а, а може би след 50, 100 години. Но ако не ги посадим сега, няма да има гора, сянка, вода, птици, няма да има песен.
