Тя се установява на улицата, където е училище №1, в семейство, където баща и двете му деца са оцелели от кръвопролитието.
Журналистката от "Монд" описва цяла седмица, изпълнена със "страх, очакване и гняв", като разказва, че в училището е имало само осетинчета християни и се пита ще оцелее ли съжителството между християни и мюсюлмани след травмата на терористичната атака.
Бащата на семейството заявява следното: "Горбачов разруши тази страна. Елцин и неговата банда крадци продължиха да грабят. Путин се опитва да направи нещо, казва, че ще се бори с терористите и олигарсите. Но не се виждат резултати: пак ни излъгаха."
Направо не на себе си, осетинецът продължава: "Сталин успя да ни отърве за 24 часа от ингушети и чеченци. Извозваше ги с влакове. А нашата армия от некадърници 10 години се бие с тях и без никакъв резултат!".
"Експрес" подчертава: "Владимир Путин пое цялата власт. Остава да видим за какво. В името на битката с терора, господарят на Кремъл укрепи властта си. И отново отслаби демокрацията."
Депутат от руската Дума засилва това усещане, заявявайки пред "Експрес": "Представете си, че Джордж Буш след 11 септември 2001 г. беше казал, че губернаторите в САЩ вече няма да се избират, а ще ги назначава той, за да се улесни ареста на Бин Ладен!".
Друг депутат е още по-категоричен: "Дори при Сталин депутатите се избираха. Това позволява конкретни хора да извършват конкретни действия. Връщаме се в царската ера."
"Курие ентернасионал" излиза със заглавие: "Путин, времето на диктатурата", а политолог, доскоро близък до Кремъл, заклеймява "мафиотската природа на държавата".
Според него "Путин извърши най-тежката грешка на своето президентство. Истинската власт винаги трябва да служи на някаква идея. А тук се установи система на ръководство, заимствана от мафиотските групи. Първата функция на една банда е да събира пари и да осигури спокойствието на тези, които плащат. Социалната отговорност не е сред ценностите на криминалните ръководители. И ако тези, които не могат да плащат, измрат, дори ще е по-добре, защото ще има само чисти вноски и по-малко грижи", твърди този руски политолог.
Хроникьорът на "Журнал дьо Диманш" Филип Солерс смята, че "панаирът на заложници в Багдад и другаде се е превърнал в мащабна мафиотска операция".
Това е процъфтяваща индустрия, дублирана от изкуството на масовия терор, чрез пряко излъчване на образи на ритуални престъпления, пише Солерс.
"Работят ли достатъчно французите?", пита от своя страна "Поен" от корицата на новия си брой. Отговорът е: французите работят доста (максимум работа за максимум време, откъдето идва и техният стрес).
Във Франция трудът винаги се е смятал за наказание, твърди експерт.
И все пак, французите всъщност са сред най-производителните в света, смята "Поен".
По повод кончината на известната френска писателка Франсоаз Саган "Нувел Обсерватьор", както и "Поен", се спират на една заемка от ранната Саган - романът "Добър ден, леност" от някоя си Корин Майер, от който вече са продадени 100 000 екземпляра и за който споменава на първа страница "Ню Йорк таймс".
Корин Майер обяснява: "Всичките ми приятели имат "истински" професии: преподават, адвокатстват, рисуват. Те са щастливи, дори да не им върви."
Младата жена работи на половин щат в "Електрисите дьо Франс", има две деца и през свободното си време пише книги.
"Пелрен" пита: "Дали хуманитарната помощ е все още възможна?". Въпросът е тревожен след отвличанията в Ирак, където много доброволци от неправителствения сектор се прехвърлиха в съседни страни.
"Мадам Фигаро" се среща на Екватора с френска доброволка - Симон Улбер, напуснала Франция, за да помага на другите. Тя се е заселила в подножието на вулкан, където отглежда зеленчуци.
Благодарение на нея 800 деца, които живеят наблизо, всекидневно получават живи витамини, пише изданието.
"Ла Ви" се спира на принципите на благотворителността, описани в Евангелието и ги подрежда така: всеобщ достъп до благата... помощ за бедните... справедливост и солидарност".
