Затова в неделя за Вашингтон замина зам.-икономическият министър Милен Керемедчиев. Идеята била той лично да лобира пред американските фирми за българските. Американската агенция за международно развитие (USAID) е поискала списък на наши специалисти, работили в Ирак преди 1990 г., който зам.-министър Керемедчиев и съветникът Марио ал Джебури ще занесат във Вашингтон, отбелязва "Новинар".
Американското правителство се интересува от български инженери, лекари, архитекти, строители, специалисти от хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, работили в Ирак по линия на външнотърговските ни дружества, допълва "Дума". На интернет страницата на американската агенция днес ще излезе обявата за набиране на имената на тези хора, уточнява изданието.
Проблемът обаче, който трябва да бъде решен, са промените в Закона за експортното застраховане. Те на внесени в парламентарната икономическа комисия, предстои да бъдат внесени в бюджетната. Измененията имат за цел да бъде вдигнат политическият риск над 100 процента, който се покрива от държавния бюджет, обяснява "Дума".
Държавата ще гарантира за българските фирми в търговете, твърди "Новинар". Днес правителството ще обсъди създаването на гаранционен фонд, който да помогне на нашите фирми в търговете. Ще бъде одобрено изпращане в Ирак на емисари от министерствата на отбраната, икономиката и външните работи. Те ще заминат до май, съобщава изданието.
Българският бизнес дава сериозна заявка за участие в изграждане на нов Ирак, констатира "Труд". Според информацията на вестника над 550 фирми са се записали за проекти в Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Съюза на работодателите. Това са трите организации, които ще посредничат на американските компании за работа в Ирак, посочва изданието.
Вестникът се спира и на евентуалната печалба за България. 80 млрд. долара се очаква да бъдат налети във възстановяването на Ирак. "Нашето парче от баницата" се оценява на 1 млрд., пише вестникът.
"Нашите фирми ще имат поръчки за над 900 млн. долара", цитира "Стандарт" зам.-министър Керемедчиев. Съвсем не е ясно кои български фирми ще минат през ситото на янките, изразява обаче опасенията си "Труд". "Имате опит, но пазарът е конкуренция", извежда в заглавие същият вестник казаното пред БНР от американския посланик Джеймс Пардю.
Не сме конкурентноспособни - това е главната причина, не скрива скептицизма си 24 часа. Повод за този скептицизъм идва от факта, че България така и не взе участие във възстановяването на Афганистан, Босна и Херцеговина, Косово, обяснява вестникът. А и в трите случая бяхме на страната на американците, припомня изданието.
Оказва се, че сделката за БТК е изпитание - "ако се провалите, това ще изпрати много отрицателно послание към чуждите фирми", връща се на изявлението на посланик Пардю "Труд". Оказва се, че при ратификацията на членството ни в НАТО от американския Сенат ще бъдат разглеждани три проблема - с "Терем", опазването на класифицираната информация и реформата на съдебната власт.
Вашингтон се старае да помага на българските специални служби, като една от стъпките е да се изгради постоянно представителство на Федералното бюро за разследване (ФБР) в София, пише "Дневник". За предстоящото отваряне на бюро на ФБР в София потвърди и юридическият аташе в американското посолство в Атина Робърт Клифърт при посещението си у нас, посочва вестникът.
"Компромисите свършиха - заявява пред "Дневник" Джоана Джеймс, управляващ директор в "Адвент интернешънъл", по повод сделката с БТК. - През последните шест месеца се съгласихме на всичко, което се искаше от нас. Сега, след като сме подписали проектодоговора, продавачът идва и ни казва "Дайте още 100 млн. евро", възмущава се представителката на купувача "Вива венчърс" пред "Дневник".
Три пъти по-малко заделили от "Вива венчърс" за обезщетения на съкратени служители в телекома. Така "Дума" обяснява подготвяните протести на синдикатите срещу общите и социални условия за приватизация на българския телеком. Според "Труд" кандидат-купувачът вече се разпореждал в телекома. Кандидатът наливал 100 млн. долара в "Мобиком", разкрива "24 часа".
Медийната артилерия прицели сделката и за ДСК, отбелязва Дневник. Най-голямата унгарска банка ОТП обвини за атаката конкурента си австрийската "Ерсте банк". Сред обвиненията са, че унгарската банка се контролира от офшорки, че изпълнителния й директор е съмнителен бизнесмен. Австрийците отричат, посочва "Дневник".
В поредното скандализиране на приватизацията "Стандарт" изненадва с разкритието си - руският гигант "Газпром" държи акции в унгарската ОТП. Според изданието вероятно руският гигант е скритият играч за банката на народа. Това се потвърждавало и от доклад на най-голямата в света група за икономически анализи и разследвания "Кол интернешънъл". Кой е купувачът на ДСК ще стане ясно днес, заключава "Стандарт".
