И реакциите: Стефан Софиянски: Първанов е отговорен заедно с правителството. Пламен Панайотов: Време е за любов, не за противопоставяне. "То не е като оценка, то е просто така, като преглед", така пък окачествява словото на президента самият премиер в интервю за "Труд".
Президентът обаче преповтори известни истини, убеден е Емил Кошлуков в анализ за вестника. И признава - НДСВ не изпълнява големите си обещания. Една критика е безсмислена, когато не предлага алтернатива, а от висотата на президентския си пост и с помощта на безплатното медийно пространство, което му се предоставя, Първанов преповторил общоизвестни истини. Това, което трябва всъщност да се направи, е да се реши перманентната криза в България. И това ще стане, като се промени моделът, а не личностите, допълва Емил Кошлуков.
Симеон обаче нищо не разбира и нищо не може да направи. Затова е самотен, категоричен е професор Николай Василев в интервю за "Стандарт". Освен това властта е без морал и управлява с цинизъм. Защото възможно е да обещаеш нещо и да разбереш, че не можеш да го направиш. Но един почтен човек, след като го разбере, си взима шапката и си тръгва. Това е морал. А не да не изпълняваш обещанията си и да продължаваш да командваш с цинизма, че това е единствено възможният начин за управление на България, допълва той.
И като резултат - оценката на хората за властта и изобщо за политиката е крайно негативна и никога не е достигала толкова ниски стойности. Заедно с това обаче, никой не иска промяна - като например предсрочни избори, военен преврат, революция или нещо подобно. И макар и да няма логика в това, това е истината, прави констатацията си "Труд" на базата на проведени социологически проучвания. Причината за подобна, на пръв поглед, нелогичност, обаче е проста - никой не вярва, че политическите играчи са способни да извършат промяна. И именно на базата на тази обществена нагласа правителството изглежда стабилно въпреки нарастващото гражданско ръмжене срещу действията му или по-скоро - бездействието му.
В момента обаче на правителството се предоставя възможност, каквато може да не се повтори през следващите 15 години. И именно затова от него зависи до каква степен ще успее да се възползва. От вчера България е председател на Съвета за сигурност на ООН - най-важният световен орган. Или иначе казано, както отбелязва "24 часа" - поемаме съдбините на света за месец. Септември 2002 г. обаче се оказва доста бурен - навършва се една година от атентатите в Съединените щати. Тероризмът също се готви да отбележи годишнината подобаващо. Така че в тази ситуация именно от нас зависи да се възползваме и да блеснем особено преди срещата в Прага. Защото това е което можем да направим ние, малките балансьори покрай великите сили, е да натрупаме авторитет и медийно внимание.
Силно медийно внимание обаче натрупва в светлината на приближаващата учебна година проблемът, който повечето българи изпитват с набавянето на учебници за децата си. Бой за стари учебници, две борси в НДК продават пособията с 40% до 60% отстъпка, обявява "Новинар". Опашки - масово купуват учебници втора ръка, допълва "Монитор". И на фона на подобен проблем "Стандарт" разкрива, че пускат учебник на компактдиск.
Това, от което младите обаче имат нужда е зелена карта вместо стари учебници, констатира "Труд". Децата се наредиха да разменят вехтите си книжки. Всъщност по същия начин, по който след няколко години ще се наредят отново на опашки, този път за зелена карта, а други - пред бюрото за безработни.
Това, което обаче трябва да се признае, че версията, че сме втори по интелигентност в света, се пукна като балон. А гениалността на българина е блъф на политиците. И изобщо да се говори за огромния ни потенциал най-малкото не подхожда на малка държава като нашата, разсъждава професор Иван Славов в коментар за "Стандарт". Защото, ако беше така, защо постоянно търсим съветници отвън. А иначе времето на суперлативите и демагогските комплименти към народа отмина. А ако пък нашите политици и държавници имат някакъв потенциал, ами тогава да го докажат с делата си. Колкото до това дали е скромен или огромен - то ще се види накрая. Пак от народа.
