Българският седмичен печат, 14 юли 2002 г.

�а �хат Николай Василев - твърди "168 часа". И за да е по-убедителен ни показва на колажа шут, запращаш в далечината вицепремиера, известен с прякора "Хари Потър на приватизацията". Причината е вече известна на всички - скандалите около "Булгартабак", твърди изданието. То настоява, че новината била потвърдена от царски депутати (въпреки опроверженията на премиера). Водели се дори консултации със СДС кой ще наследи Василев (търсела се компетентна и може би необвързана фигура).

"Капитал" пък определя всички нароили се скандали около приватизацията, като "депутатски панаирщини". И пита - как така хората, които дойдоха на власт с приказки за прозрачна приватизация, натвориха толкова глупости. И мине-не мине седмица сменят концепцията. Сега нямало да раздържавяват Пловдивския панаир - това било най-важното за държавата дружество. Нямало да продават и "мини Марица -Изток", защото дружеството можело да се издържа само. Май вземат връх лични и користни интереси, твърди "Капитал".

Така е - тъжна действителност лъсва отвсякъде - твърди от страниците на "Про и Анти" семиотикът Иван Младенов и поставя диагнозата на страната ни като "комуноидно общество, която се напъва във всички посоки и поставя смешни рекорди, без някой да я забележи наистина". В опит да определи какво се случва у нас, "168 часа" пък слага своя диагноза. И тя е - за година управление царят спря времето. Но не иска монархия. Засега, твърди "168 часа". След което предрича затопляне между НДСВ и СДС. Но скритият ход на Сакса, отбелязва изданието, бил да удави предложенията на СДС за промени в конституцията в протяжни дискусии. Иначе изданието прави положителна равносметка на действията на Надежда Михайлова и ги определя като "шокова терапия за всички политици".

"Капитал" обаче смята, че все по-затъваме в "апатична летаргия". И не скрива, че се затруднява да предложи на читателите си конкретни анализи. Просто няма конкретни действия, отбелязва изданието. И ни пита - гледали ли сте скоро новините. Ако сте, сигурно сте научили, че "група от Русенския университет с ръководител Кондьо Андонов разработи сушилня за плодове чрез концентрирана слънчева енергия". Дотук добре, пише "Капитал", но какво от това? Държавата просто не произвежда никакви значими събития. И стига до заключението, че премиерът Сакскобургготски може да е доволен: само преди година призоваваше да не се делим на сини и на червени. Е, спряхме, отбелязва "Капитал". И сега политическият и бизнеселита е просто разпарчетосан на малки отбори, които играят в зависимост от ситуацията - понякога заедно, понякога едни срещу други.

Примери от "168 часа". В Благоевград Лазар Причкапов, спечелил по чудо изборите, вече тръгна да се отблагодарява на спонсорите си. Местна фирма, подкрепила го в кампанията, вече се настанила в уютна общинска сграда, а сега идел ред на благодарна приватизация и на хлебозавода.
Друг пример за апатията. Мислите ли, пита "168 часа", че депутатите знаят колко глави сме затворили от преговорите с Европа? И за да изпреваря отговора, веднага ще ви кажа, че репортерите на изданието доказват, че депутатите не знаят това. Ангел Найденов от БСП мисли, че остават 11 глави. Николай Бучков от НДСВ, че остават 5 глави. Иван Иванов от СДС, че са 19 . Главите по преговорите с ЕС са 30, припомня "168 часа". И до момента България е затворила точно 20 от тях. Колко е просто, нали.

А междувремено, учудва се изданието, министър Паси ще ни вкарва с рап в НАТО, щом по проблемите на атлантизма покани на разговор Румънеца и Енчев. За целта "168 часа" съчинява цяла рап-песничка и я предлага на вниманието на Външно министерство. Ето първият куплет: "Вече гледам като изтребтел. НАТО ми е покровител. Не се прави на охранител. Да не станеш в Либия кръводарител. Припев: "Живототът ще стане лесен, влезем ли в НАТО наесен". След всичко това как да не е замърсено съзнанието ни - пита Явор Дачков в коментарната си рублика от страниците на "Про и Анти". И определя българската безизходица като затлачване с "талони за игри". Същите игри, които преди година пробутаха едно политическо решение, а които сега сутрин ви показват от телевизионния екран жени, които се скубят и бръснат, за основно ядене по обяд - пуснете ли радиото - са реклами за тоалетна хартия, а за десерт - лекове срещу пърхот.

Такива са нещата, съгласен е и Капитал" и дава поредното потвърждение в разказ - как Маргарита Михнева се нанесе в "Кухнята". Но не в стая , а в жилище, в близост до Народното събрание, където се помещават сп. "Кухнята", "Наш дом" и "Жената днес". Журналистите били изхвърлени от гардовете на Михнева, която забранила на фоторепортерите да снимат и уточнила, че яките момчета са нейни приятели .. отвчера. След това тя признала пред журналисти от списанията, че купила апартамента за 125 000 долара и 25 000 долара ДДС. А как? Теглила кредит от "Росексимбанк" и лично от Емил Кюлев. След което полицията извела журналистите от тяхната редакция, а Михнева сменила бравите.

Всичко това много прилича на предаването "Конфликти", само че този път Михнева е пред камерата и не допуска в жилището си. Нови времена - нови връзки, резюмира "168 часа". И пита - май след братовчедите е ред на кумовете. Защото се оказва, че всяко юпи от екипа на Симеон, пише изданието, е в роднинска връзка с някой кандидат-приватизатор. Последен пример за което била офанзивата на една фирма към "Булгартабак", чийто адвокат бил кум на Милен Велчев. Това е, отпуска ръце "168 часа", нали знаем от социологическите проучвания , че в България доста хора са баджанаци под една или друга фасада.