Френският печат днес, 19 юни 2002 г.

И�а �аел отново бе потопен в ужаса - така "Ла Кроа" въвежда темата за ужасяващия самоубийствен атентат от вчера сутринта, отнел живота на 20 невинни. Тъжното е, че отново се повтаря отвратителният сценарий - при появата и на най-малката искрица надежда, се извършва самоубийствен атентат, който заплашва или дори прекратява мирния процес. И така, с целта да направи просто невъзможно постигането на споразумение, защото това е един химн в чест на смъртта, който няма нищо общо със съпротивата. Той е по-скоро нейната противоположност.

Всеки път една и съща дяволска клопка. 19 израелци загинаха и така планът "Буш" бе компрометиран, коментира от своя страна "Либерасион". Защото атентатът дойде именно в момента, в който Съединените щати се активизираха за разрешаването на близкоизточния конфликт. А това е удар и срещу Вашингтон. Защото атентатът предизвика съмнение относно ефективността на плана "Буш", коментира и "Ню Йорк таймс". Вестникът посвещава своя анализ на личността на Ясер Арафат, който, въпреки всички опасности да се превърне в кралица-майка на палестинците, все пак не трябва да бъде превръщан в централен проблем. Защото ако бъде завършен процесът на изграждане на палестинските институции, ако бъде спряно насилието и ако се намери разрешение на конфликта, тогава Арафат няма да представлява повече никакъв проблем, заключава "Ню Йорк таймс".

И една френска тема от страниците на вестниците - Ален Жупе, бивш премиер на Франция, бе избран начело на временното ръководство на партията на Жак Ширак "Съюз за президентско мнозинство". Той поема юздите, за да помогне на премиера Рафарен, категоричен е "Лез Еко". А "Либерасион" съзира в Жупе евентуалният следващ президент на републиката. Или, както многозначително отбелязва "Фигаро": "Жупе - президент на партията на президента".