Българският печат днес - 22 ноември 2000 г.

В�и �ите остават. Горе-долу така могат да се резюмират в едно заглавите на днешните издания. Но това, което е по-интересно, в случая са нюансите. Поне още шест месеца зад желязната завеса, категоричен е "Труд". Единственото ясно засега, отбелязва в репортажа си от Брюксел изданието, е че те няма да паднат на 30 ноември. Ала същевременно "Труд' се е сдобил и с друга информация чрез германското посолство в София, откъдето са заявили, че нищо не е предрешено. И че най-добре да изчакаме тази дата, пък тогава ще видим. Без визи от май, май - на черен фон и с доза черен хумор пристъпва към проблема "24 часа". И изказва задоволството си, ако не друго, поне от това, че започват да ни отделят от Румъния. "Правим тънки разлики и бюрократични оценки за успеха на пазарната ви икономика, цепим косъма на две - докъде сте стигнали и докъде - не, защото искаме да видим поток от инвестиии у вас, както бе в Унгария" - цитира "24 часа" думите на Романо Проди.
"Демокрация" пък е категорична, че Европа ни предлага компромис за визите. Тъй като резултатът всъщност е 1:1. Визите няма да бъдат отменени на 30 ноември, както искахме ние. Но няма и да останат до 31 декември 2003 г., както е предвиждало проекторешение на комисията на министрите на правосъдието и на вътрешните работи. Всъщност, станало е така, че е паднала една зведа, коментира "Демокрация" Тоест, звездичата пред името на България, от която е излизало, че визовите унижение ще трябва да траят до 2003 г. Вппрочем за отмяна на визите се обявява и френският финансист Пиер Консини, президент на "Алианс Франция- България", който в обширно интервю за "Стандарт" отбелязва, че е настоял с писмо до Лионел Жоспен визите за България, които съсипват бизнеса и достойнството на хората, да отпаднат. И като говорим униженията, както може да се очаква не липсват и доста по-резки оценки за случилото се. "Новинар" не крие гнева си и определя новия сблъсък на позиции като "колосална гавра", защото дотук България даде "земя и небо, звяр и природа", за да угажда на ЕС. А какво получи? - риторично пита "Новинар" и си отговаря - вместо бележник с отлични оценки, професорът реши да ни връща в първи клас и да си попълваме лексикон (имат се предвид новите въпросници, които ни бъдат предложени). Според в. "Земя" Европа подчертана е охладила надеждите ни, а "Дума" е още по-твърда - "Шенген остава, отбелязва левият вестник, Костов също, след което следва въпросителна. Как двете неща вървят заедно, става ясно от отчетливо антиевропейския коментар по темата, че сме останали с пръст в уста и че оттук насетне ни чака само евроизолация.
И за да не останете с впечатлението, че всичко днес е само лов на новини по визовата тема, нека внесем малко разнообразие. Ще има лов, но на евтин алкохол, прогнозира от първа страница "24 часа". И ни предупреждава, че ако някъде ви предлагат водка или ракия под 3,50 лв. за бутилка, най-добре откажете се. Защото сигурно е менте и после ще трябва спешно да се лекувате.

А относно спешното лекуване "Демокрация" не пропуска да отбележи, че вчера "Пирогов" е станал на сто години и нараснал с 994 легла (което пък в никакъв случай не е призив за невнимание). Напротив. Къркам порядъчно - това пък твръди бившият прокурар Иван Татарчев, давайки се за пример след 7 байпаса. Така например първите 50 гр. водка той ги бил взел още с хапчетата след операцията.
Друг сблъсък пък - опит за удушване на репортер - съзира зоркото око на "Труд". Шефът на строителна варненска фирма недоволен, че е бил сниман , нападнал репортера на "Труд" и започнал да го души с каишката на собствения му фотоапарат. Затова и снимката на първа страница на изданието показва тъкмо тези дири по лицето му и причислява сред последователите на правосъдния министър. Разочарован не само от насилието, но и от манталитета на българина, писателят Георги Данаилов споделя пред "Труд" че няма нищо по-страшно от роб, станал господар. И прави своята горчива равносметка. За да живеем на този хал - смята Георги Данаилов, виновна е не само алчността на управници или корупцията. Не е виновен Иван Костов, твърди писателят, че жителите на неговия блок изхвърлят боклуците си на улицата, през прпозореца или , че крадат крушките в асансьора. А всеки блок е една малка България, отбелязва Георги Данаилов и горчиво обобщава, че му иде да каже, че комунизмът изглежда ни е бил малко.