Подполк. Маринов казва още, че двамата лавкаджии на базата, които не са отишли на работа в деня на трагичния инцидент са обявени за издирване. Издирва се и преводачът на подполковника, който е бил освободен по негова молба два дни преди инцидента, но след това не се е явил в базата.
В репортаж от Кербала "24 часа" цитира български военни, които заявяват, че днес се смятат за далеч по-подготвени за кризисни ситуации в сравнение с пристигането им в Ирак. Пред вестника войник обяснява: "Дори американците, които имат опит в такива мисии, не могат да се справят в много от ситуациите. Представи си какво знаехме ние в началото".
"Сега" съобщава от първата си страница, че 43-има военни от втората българска мисия в Ирак не желаят да заминат. Вестникът прогнозира, че броят на отказалите се може да нарасне.
В анализ по темата се посочва, че отсега нататък българският военен контингент в Кербала "ще трябва да се грижи повече за своята сигурност, да изгради мощна защита между себе си и местното население, да стреля на месо при първа заплаха, т.е. да се държи като враг." "При такава спирала на взаимната заплаха", пише още в анализа, "никак не е сигурно, че 500 души ще всеят усмирителен респект у 700-хилядно население".
"Мътен поток след Кербала" - така "Дневник" обобщава появилите се след трагичния инцидент версии за това кой е виновен. Според изданието всички пропускат, че "решението за българско участие в Ирак беше взето от легитимните правителство и парламент; че то е следствие от цялостната външна политика на страната; че бойците в Кербала са доброволци; че там войната ... е с терористи и не може да се обяснява с "конвенционални аргументи".
"Дума" публикува мнението на директора на Националния исторически музей и лидер на столичните общински съветници от левицата Божидар Димитров, че България трябва да остане част от антитерористичната коалиция. Според него обаче не военните трябва да водят борбата с тероризма, а разузнаването и контраразузнаването.
В анализ на "Монитор" за евентуалното разполагане на американски военни бази в България се отхвърля твърдението, че те могат да бъдат надеждна защита срещу тероризма. Като цитира източници, "24 часа" съобщава от първата си страница, че през лятото на 2004 г. в София ще заработят офис на ФБР и Балкански център за борба с тероризма. За сътрудници в офиса щели да се набират български кадри, които трябва да са вишисти, на възраст до 35 г., физически и нравствено здрави.
Вестниците информират и за заключението на доклада на либийските лекари, назначени от Наказателния съд в Бенгази, че епидемията от СПИН в детската болница в Бенгази, при която бяха заразени около 400 либийски деца, е резултат по- скоро от умишлени действия.
В редакционен коментар "Новинар" остро критикува начина, по който министърът на външните работи Соломон Паси е коментирал новината: "Паси говори за "неблагоприятен" за нас доклад, от който не сме "очаровани". Изданието пита: "Небето ли трябва да падне върху нас, та Соломон да започне да говори истината?".
Поскъпването на живота в България е друга дискутирана от вестниците тема. В редакционен коментар по повод прогнозата на министъра на енергетиката Милко Ковачев, че сметките за ток и парно няма да се увеличат след планирания нов скок на тарифите им от юли 2004 г., "Монитор" иронично заявява, че ако прогнозата на министъра се сбъдне, то той ще бъде "достоен за Нобелова награда за икономика".
Пред "Дума" председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Георги Бекяров прогнозира, че заради увеличението на горивата от първи януари ще скочи с около 10 - 15% цената на хляба. В редакционен коментар "Стандарт" с горчивина заключава: "И факир да е българинът, тази година няма как да върже семейния бюджет".
В интервю за "Сега" политологът Огнян Минчев прогнозира, че следващото правителство ще бъде съставено по формулата БСП + царски юристи + ДПС. Той отхвърля възможността за предсрочни избори тази година.
