"Л'Ендепендан" съобщава с гневен тон: "Не само, че Франция приема държавните глави на държави, за които има нещо повече от съмнение, че потъпкват човешките права, а на всичкото отгоре си намира и причини да постила червени килими под краката им". "Между думите на двете Франции съществува очевадно противоречие, твърди всекидневникът - Франция като правова държава в областта на хуманизма и Франция като търговец, за когото клиентът си е клиент. Дали тази Франция от 1999-а година ще успее да си запушва носа в зависимост от това дали държавните глави миришат или не на петрол?", пита се "л'Ендепандан". "Ла Нувел репюблик дю сантр уест" предлага друг поглед към темата: според всекидневника, "много по-ефикасна за развитието от тоталитаризъм към демокрация е политиката, която Франция провежда, а не изолацията". "Л'Еклер" подчертава, че "Китай и Иран съвсем не са модели на демокрацията, но и двете страни представляват огромни залежи на пазари и чудесна възможност за френския износ"; "Трябваше ли да каним шефовете на Китай и Иран у нас?", пита се "Еклер" и веднага отговаря: "въпросът е излишен, защото историята трябва да напредва, а знаем, че колкото и реформаторски да са настроени, диктаторите не са никак чувствителни към бойкотите". Според "Дерниер нувел дАлзас", "ако посещението на китайския държавен глава се отнасяше до политиката на бизнеса, визитата на иранския президент се доближава до политиката на бакшиша". "Цзян Цзъмин, продължава коментара си вестника от Страсбург, е носител на 50-годишна идеология, докато Хатами е просто една марионетка и нищо не е направил досега". Същото мнение споделя и "Репюбликен Лорен": "В средата на мандата си, този човек, който говори за "отваряне" не е направил нищо". "Посещението в Париж, според вестника, има за цел единствено да му помогне в борбата с интегристите в Техеран". "Нис Матен" отива по-далеч в разграничаването между двамата политици: "Може да се каже, че в лицето на Цзян Цзъмин приемаме лидера на иранската либерална опозиция". "Нормализацията в Иран добавя, "Сюд уест", би представлявала важен залог за стабилността в района на залива, от която наистина има нужда". Според "Юнион", "Подкрепяйки Хатами, Елизейският дворец иска да получи гаранции за напредването на израело-палестинския мирен процес в Близкия изток". "В действителност, твърди авторът на редакционния коментар във "Фигаро", президентът Хатами дойде в Париж не за наше удоволствие, нито за да забележи, че консервативната политика на моллите спира страната му; той е тук, защото има спешна нужда да отвори Иран към света и да обърне страницата на 20-годишната американска блокада, довела страната до фалит". "Той е носител, продължава темата "Франс соар", на надеждата за мечтаното от голяма част иранци отваряне и е желателно визитата му да се окаже успешна".
Френският печат днес - 28 октомври 1999 год.
"Л'Ендепендан" съобщава с гневен тон: "Не само, че Франция приема държавните глави на държави, за които има нещо повече от съмнение, че потъпкват човешките права, а на всичкото отгоре си намира и причини да постила червени килими под краката им".
28 октомври 1999, 10:00