Н а свое заседание днес Конституционният съд се произнесе с решение по конституционното дело за прекратяване на мандата на главния прокурор, докладвано от съдия Янаки Стоилов.
Съдът отхвърли искането на състав на Апелативния съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт.
КС реши да разгледа казуса с мандата на Сарафов
Въпросната алинея гласи, че "при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите".
Апелативният съд във Варна пита КС дали и.ф. главен прокурор може да възобновява дела
В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Решението е подписано със становище от съдиите Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков.
Тук можете да прочетете целия текст на решението на Конституционния съд.
Въпросите, които са от компетентността на Конституционния съд по това дело, са: дали липсата на конкретна уредба в Основния закон на "временно изпълняващ функциите" на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор позволява на Народното събрание да го уреди със закон, без да нарушава принципите на правовата държава, на разделението на властите и на независимостта на съдебната власт, както и за пределите на законодателната дискреция относно времевото ограничаване на изпълнението на съответната функция от едно и също лице.
Според КС Компетентността да избере председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, както и да определи временно изпълняващи функциите им принадлежи на кадровия орган на съдебната власт - ВСС, който осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.
КС приема, че след като уредбата на "временно изпълняващ функциите" на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор е в дискрецията на Народното събрание, то не е противоконституционно едно и също лице да може да изпълнява съответните функции само в рамките на определен от закона срок.
Следва да се има предвид, че 6-месечният срок, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 на ЗСВ, не е мандат на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, защото мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности.
Целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице, подчертават от КС.
