Френският печат днес - 4 октомври 1999 год.

"Де Гол суперстар" - нещо подобно чувства човек като чете магазинните издания тази седмица. Причина за това са първите представления на гигантския спектакъл на Робер Осен "Този, който каза не". Този, който каза "не" през 1940 г. беше, разбира се, Шарл де Гол. Седмичните списания обаче не се ограничават да говорят само за чистия спектакъл, който впрочем е грандиозен. Наистина от години насам, постановките на Робер Осен са успешни и привличат рекорден брой зрители. На корицата си "Льо Поан" говори за втория живот на генерала със следното обяснение: "В продължение на 30 години театралният образ на генерал де Гол, бе огледало за следващите поколения. Днес, основателят на Петата република излиза окончателно от съвременния живот, за да оживее отново в историческата измислица". Какво значи да кажеш "не" - ето няколко отговора на някои политици. За председателя на Националното събрание Лоран Фабиюс това е способността да кажеш "да" утре, за министъра на образованието Клод Алегр това е необходимо условие, за бившия министър на културата Джак Ланг означава да се бунтуваш, а за Никола Саркози от РПР да имаш преднина. "Пелерен магазин" също посвещава корицата си на политико-театралното събитие. От проучване на Софрес става ясно, че французите слагат начело на известните съвременници, съумели да кажат "не" в изключителни обстоятелства, абат Пиер пред генерал де Гол - абат Пиер, чиято фондация "Емаюс" наскоро чества 50-годишнината от създаването си. "Л'Евенман" говори за завръщането на непокорното слово. За изданието това е събитието на есента и съпротивата излиза от сянката.

Има още един посветен в звание суперстар - Исус Христос. "Фигаро магазин" е съставил богато досие на Христос, на всичко, което знаем в действителност за него. Става въпрос за едно по-скоро историческо, отколкото религиозно изследване. Извън религията, "Ла Ви" публикува анкета за франкмасонството, анализирайки деликатните отношения, което то е имало и продължава да има с католическата църква.

Министър-председателят Лионел Жоспен също е обект на много коментари. "Има ли левица след "Мишлен"?" пита "Л'Евенман". Производителят на автомобилни гуми съобщи преди няколко седмици за съкращаването на 7 500 работни места, докато в същото време печалбите му бяха повече от добри. Ръководителят на правителството има нещастието да заяви по телевизията, че държавата не може да регулира всичко, което му струва доста критики отляво. Той обаче до голяма степен оправи нещата, обръщайки се в Страсбург към парламентаристите-социалисти, но за "Льо Поан" речта му в Страсбург е била за заблуда. "Експрес" говори за "шока "Мишлен". "Нувел обсерватьор" обяснява, че онези, които са накарали Жоспен да действа, са комунистът Робер Ю, който поставя под съмнение неговите стъпки, и президентът Жак Ширак, който се явява негов съперник. По този повод месечният барометър Софрес на "Фигаро магазин" сочи нещо като пълно безветрие на върха. Г-н Жак Ширак печели цели 4 пункта, като доверието към него достига 56 %, докато г-н Лионел Жоспен не помръдва от 64-те си процента доверие.

"Льо Поан" разкрива, че в областта на потреблението изглежда кризата е добре забравена. Французите са си отпуснали колана - по-малко, за да подпомогнат оживлението, и повече, за да си доставят удоволствие. Те все пак са запазили няколко кризисни рефлекси - търсят най-доброто съотношение между качество и цена, високотехнологичните продукти и вече не отбягват услугите. Още икономика с "Нувел обсерватьор", който е съставил таблица на заплатите, или по-точно на приходите на големите шефове. Впрочем, вече говорихме по тази тема миналата седмица със списанието "Манажман". Ново потвърждение получава твърдението, че е по-добре да си ръководител в частния, отколкото в обществения сектор. Ако първите жонглират с милиони франкове, то шефът на RATP, който ръководи градския транспорт в района на Париж, получава заплатата на един добър футболист, но в никакъв случай на някоя звезда на кръглата топка. Все пак той печели малко по-малко от един милион франка на година. Звездите на професионалното ръгби все още не получават понякога баснословните заплати на футболистите. Все пак, за тях се говори много по повод на световното първенство. "Нувел обсерватьор" меланхолично отбелязва, че с професионализма ръгбито вече е престанало да бъде игра. В общи линии, седмичниците хвалят много ръгбито от южното полукълбо - в Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка. "Ла Ви" говори за закона на Юга. Задавйки си въпроса дали ще има реванш (всяка от трите споменати страни спечелиха по веднъж първите три Световни купи)."Курие ентернасионал" изглежда смята, че не, а "Екип магазин" пише в специално каре за "магията на ръгбито от южното полукълбо".