А ето и коментарите - "Паризиен" нарича случващото се "огромна изненада", включително и за крайната десница, която очевидно е успяла сръчно да сърфира в кампанията сред проблемите на несигурността и на страха у французите. След което "Паризиен" е категоричен, че особено след оставката и оттеглянето на Жоспен от политиката се очертава предизвестена победа за Ширак, който на втория тур ще обедини мнозинството около ценностите на републиката.
"Фигаро" подчертава рекордния брой на негласувалите (28,5%), довел до тези резултати, и нарича предстоящия втори тур "невероятен". По мнението на "Фигаро" Льо Пен е чакал този миг още от 1998 г., след което изданието се пита: "Кое доведе до възкресението на стария лъв?". Отговорът на "Фигаро" е, че Льо Пен си е скроил кампания напълно по свой облик. Той не се е поколебал да произнася забранените думи като "араби" или "имиграция". В портрета, който "Фигаро" прави на Льо Пен, той е сравнен с реалистичен писател, който говори с езика на улицата, където винаги е имало заплахи и омраза. На Льо Пен му трябваха тези резултати, за да се задържи още няколко години в политиката, подчертава "Фигаро", а за този мъж, вече обсебен от напредващата възраст, това е от първостепенно значение.
Защо? Защо се стигна дотук, пита "Ла Кроа". И дава следния отговор - страхът в урните е и страх в главите на французите. Политиката се е изхабила, Европа вече не е онзи притегателен полюс, подчертава "Ла Кроа". А целият свят се чувства под заплахата на 11 септември или на глобализацията, да не говорим за случващото се в Близкия изток. Затова, твърди изданието, Ширак трябва да говори на разума, а не на страстите, за да стане така, че на 5 май Франция поне да може да се гледа в огледалото.
"Либерасион" от своя страна определя успеха на Льо Пен като "електоралния обир на века". Французите отказаха да влязат в предварителния сценарий Ширак-Жоспен, но се случи "ужасното", пише главният редактор на "Либерасион" Серж Жюли. И предвижда, че след този трус, който премаза всички, съжителството на дясно-ляво между следващия президент и ляво правителство изглежда просто наложително.
"Фигаро" пък започва да публикува поредица "Три века от историята на Елисейския дворец", като дава интересни подробности. Отначало днешната резиденция на френските президенти е била издигната за кралската любовница мадам Дьо Помпадур, но най-вече се свързва с времената на Наполеон. Защото тук Наполеон Бонапарт е подписал абдикацията си през 1815 г., а Наполеон ІІІ е подготвил своя държавен преврат.
(Виж за изборите във френските медии: Yahoo.fr, "Либерасион", "Фигаро", "Монд".)
На фона на електоралния трус във Франция всички международни новини естествено отстъпват на заден план. И все пак "Либерасион" намира сили да отдели една страница на съдбата на Арафат, както и да спомене за "холандския срам", тоест за труса, който разтърсва страната на лалетата след разкритията за кланетата в Сребреница.
А "Фигаро" се пита задава ли се нова религиозна война в Русия след безпрецедентното решение на властите да експулсират католическия епископ Йежи Мазур, чийто диоцез е Сибир със седалище в Иркутск. Ватиканът е определил това като тежко покушение срещу свободата на вероизповеданията, пише "Фигаро" и съзира зад всичко това сянката на руския патриарх Алексий ІІ, който в последните години все повече укрепва тайната си власт в страната. "Фигаро" припомня и че Алексий ІІ се съгласи преди две години да благослови връщането на стария сталински химн при едно условие - в новия текст да се появи думата "Бог", която вече присъства във втория куплет, пише изданието, при това изписана с главна буква.
криза, която тихо расте" />
