С
р ред
"Паризиен" президентът на Конго е бил убит в стая на президентския дворец с два куршума в гърба. Източниците на изданието разкриват, че "Кабила е мъртъв със сигурност 101%.
"Прес дьо ла Манш" отбелязва, че такъв е законът - този, който взима властта със сила, трудно ще попречи на други да постъпят с него по същия начин.
"Либерасион" задава два въпроса: Дали пучистите са искали да свалят един президент, който се оказа грабител, както предшественика си Мобуту? Или са имали намерение да прекратят войната, която разкъсва страната?
"Юманите" не е изненадан, защото смята, че в един такъв регион, отдавна подчинен на смъртоносно безумие, наследено от диктатури като това на Мабуту, може да се случи всичко във всеки един момент.
"Франс соар" припомня, че Демократична Република Конго днес трябва да отбележи 40-годишнината от убийството на бореца за свобода на Конго Патрис Лумумба. Въпреки прекратяването на огъня през юли 1999 междуправителствените сили и бунтовническите групировки, поддържани от Руанда и Уганда, диамантените и златните мини, дървесината и кафето се превърнаха в пречка за мира. Плячкосването на тези ресурси от воюващите им позволява да продължават действията си. За три години конфликтът взе повече от 100 хиляди жертви. Самият диктатор остава енигма.
"Фигаро" се спира на образа на Кабила. Той е считан за освободител след 30 години кървава диктатура, но бързо охлажда надеждите за демокрация и просперитет в тази необятна страна, надарена с изключителни природни богатства. С декрет той монополизира всички власти - законодателна, изпълнителна и военна. След това Кабила забранява дейността на политическите партии. А населението отново е хвърлено в мизерия, продължава
"Фигаро". Миналата година инфлацията достига 520%, а вътрешният брутен продукт пада до 11%. Потиснатите жители на Конго се обръщат към Бога и сектите, плъзнали в Киншаса.
"Еко" обобщава, че в цяла Африка ситуацията е такава. И всичко това в началото на 3-то хилядолетие и в навечерието на 21-та среща на върха Франция-Африка.
