Френският печат днес - 28.04.2000 год.

Н�а �ависимо дали се говори за "успех", както го прави "Франс Соар" или просто за "надежда", според "Либерасион" и "Юманите", премиерата в генната терапия, осъществена в парижката болница Некер, вдъхновява водещите заглавия на френските всекидневници този петък. Нека обясним, без да влизаме и в без друго сложните технически детайли, че бебета, чийто живот е бил обречен ще могат принципно да водят нормално съществуване, тъй като тази терапия им е възвърнала имунните сили ... Така за първи в историята, бебета, засегнати от сериозен имунен дефицит, успяват да избягат от ужасната съдба, осигурена им от тази колкото и рядко срещана, толкова и фатална болест. Според "Либерасион","една от първите причини да сме радостни от успеха е, че той ще спомогне да се възстанови сериозно разклатеното доверие в генните изследвания. Така например, знаем че при храните, така нареченият "принцип на предпазливостта" бързо се превръща в лов на генетични вещици. Малко студена вода, продължава "Либе", върху това безмислено прекалено безпокойство е добре дошла".

Друга водеща тема от страниците на днешните всекидневници е тази за реформата в лицеите, обявена от новия министър на Националното образование, Джак Ланг. Всъщност, това, което той обяви не се различава съществено от предложеното от Клод Алегр - бившият министър, освободен поради конфликт с учителските синдикати. Но Джак Ланг "съумя да придаде форма на предложенията си и най-вече, обявените от него мерки ще се ползват с бюджетна подкрепа"...
"Джак Ланг се харесва в ролята на сапьор, този път на заложените от Алегр мини, коментира "Фигаро", и продължава: "преди осем години той се вживя в ролята на пожарникаря от улица Грьонел. Тогава той наследяваше Лионел Жоспен, чиито проекти застрашаваха да подпалят всичко - от лицеите до университетите". "Така, заключава "Ла Шарант Либр", в крайна сметка ще запомним, че политиката е наистина занаят. Всички онези от гражданското обществото, които експериментираха, се провалиха. С Джак Ланг поне има диалог, а и неговата реч е като балсам за душата и нанесените от политиката рани".