Българският печат днес - 25 октомври 1999 год.

�о �лямото очаване беше новите управляващи да създадат по-добри условия за лична активност и индивидуален просперитет, като се овладее инфлацията, като се постигне стабилност, като се ограничи бюрокрацията. Явно, че малко от всичко това е постигнато днес. Затова посланието на активната прослойка може да бъде тълкувано като напомняне на простичката либерална максима - Laisser faire, laisser passer! Изводът за резултатите от местните избори е на "Демокрация". "Повторното спечелване на негласувалите избиратели не е маловажно, категоричен е вестникът. Защото дори и да не посегнат към червената бюлетина или към бюлетината на друга партия, достатъчно е просто отново да отидат на пикник на следващите избори за Народно събрание и така тотално да променят парламентарната картина. А с това и съдбата на страната".

А иначе, ако политиците можеха да си правят изводи първият от тях щеше да е - в политиката между "Няма по-добри" и "всички други са по-добри" има само една крачка, отсича "Труд" в редакционния си коментар. "Европа извади жълт картон на едни управници, електоратът на други. Западът иска истински реформи, народът - хляб всеки ден, а не само изборни локуми. Затова колкото и на някои да не им се ще, трябва да почват смените", приканва вестникът. Защото от това кого ще изкарат и кой ще влезе в играта зависят и второто полувреме, и крайният резултат.

"По стара българска традиция в нощта след втория тур всички отчетоха победа. А истината е, че всички загубиха", разсъждава от своя страна "24 часа". И това е така, защото народът гласува против властта в градовете, независимо от това какъв цвят има тя. Новата снимка на България вече е готова. Тя е негатив на досегашната от 1995-та година. А в негатива черното е бяло и бялото - черно. На нашето изборно кадро партийните бои са обърнати. Даже Червен бряг е със син градоначалник. Истината е, че огромното мнозинство от хората у нас пет пари не дава за цветовете. Пускат бюлетини за този, който ще им осигури работа, инициатива, перспектива. И ако партийците не разберат това, ще продължават да преливат цифри от пусто в празно, отсича "24 часа".

"Ако у нас днес има истински, а не условни победители в отшумелите избори, то несъмнено това е мълчаливото мнозинство на омерзените. Те още не са се превърнали в гневни бунтари, но вече не са и едноактните изборни машини. Иначе биха гласували отново". Прозрението е на професор Андрей Пантев в анализ, публикуван във вестник "Сега". Ако има някаква доминанта и трайна величина в тези избори, несъмнено това е угасващият прожектор на техния довчерашен цветен облик. Те вече никога няма да бъдат същите, макар и част от най-отблъскващите им партийни черти да останат. Все пак, времето на кресльовците отминава. "Собствено навъсените лица на самообявилите се мозъчни магнати и магьосници в политиката още не означават гаранция срещу еднотипни рецидиви на целенасочено пророчество", категоричен е професор Пантев. "Насмешливият аристократизъм на онези, които смятат, че стоят в недосегаем духовен и социален манастир на висок планински връх, вече се превръща в снобска мода. Но тази претенциозна мода не е вечна. Благоразумното чакане и предвидлив неутралитет понякога е чиста пресметливост, а не дворянско пренебрежение. Отливът може да се върне като прилив към нещо и някого. Новите граждански обединения имат благородното предназначение да привлекат онези, които след време ще отидат в съвсем друга посока. Стига самите те да не заприличат на другите", завършва Андрей Пантев.

"Политиците имат проблем с пласмента на илюзии", разсъждава от своя страна политологът Живко Георгиев в обширно интервю за вестник "Сега". Първият урок, който политиците ще трябва да научат е, че в България вече съществува доста развито, макар и неравномерно, гражданско общество. Гражданинът като автономен индивид става все по-трудно манипулируем, все по-сложно управляем. Другият урок е, че личността на политика и неговите човешки качества стават значими не само на местно, но и на централно равнище.

Иван Костов като Версенжеторикс е разгледан днес от "Монитор". "Иван Костов, водачът и идеологът на сините кхмери също избра лошото управление, непосилните финансови тегоби за редовия българин и тоталната война срещу опозицията и обществото като цяло", отсича вестникът.

"Не можем повече да мразим себе си, да се самоунижаваме, преглъщайки един колониален статут срещу химери и абстракции наричани евроатлантически ценности", категоричен е отново "Монитор". Защото нито на акъл, нито на ценности могат да ни научат нас, отстоялите Христовата вяра и църква, опазили я от исляма, от комунистическия атеизъм и от всички опити за съсипване. "Евроатлантиците не могат тепърва да ни създадат ценностна система", категоричен е "Монитор". И не могат да ни учат на демокрация тези, които още търгуваха с роби, когато ние пишехме в конституцията си - "Всякой роб свободен става, щом стъпи на българска територия".