Българският печат днес - 17.04.2001 год.

С�д �д Великден дойде и "Българският Великден". Днешните издания отделят доста място на инициативата, която за втори пореден път събра българите от страната и чужбина в опит да осмислят бъдещето на България. А коментарите и гледните точки към събитието, както и може да се очаква, също са различни.

"Демокрация" отбелязва, че "Българският Великден" е обхванал цялата страна, но че този път тематичните дискусии са се провели в 12 града. От снимката на първа страница виждaме, че премиерът Костов е осветил Пантеона на възрожденците в Русе. "Влизането ни в обединена Европа е третото предизвикателство, с което България трябва да се справи сама", е казал премиерът. И е припомнил последните думи на проф. Тончо Жечев, който бе духовен баща на инициативата: че "първото предизвикателство пред народа ни е било създаването на самостоятелна българска църква, а второто - Съединението на княжество България с Източна Румелия".

"Българският Великден" - предизборна акция на ОДС - под такова заглавие обаче излиза "Труд". Според изданието хвалбите от успехите били повече от конкретните анализи, а и много великденци "отвън" този път били критично настроени. В коментарната си колонка "Труд" не крие и недоволството си от две тези на управляващите: в Русе премиерът Костов бил казал, че правителствата не дават хляб в ръцете, а учат как да си го месиш. Възражението на "Труд" е, че в страната имало 700 000 безработни, но нито брашното, нито водата били в техните ръце. Изданието не е съгласно и с финансовия министър Муравей Радев, който е обявил в друга дискусия, че държавата трябва да напусне терена, за да остане там бизнесът, който сам рита топката. Тук пък възражението на "Труд" е, че играчите били от един отбор, че и съдията бил от тях. "24 часа" търси пък мнения на участници, повечето от които завяват, че държат на инициативата и че не искат тя да се политизира.

Вчерашният дебат по приватизацията в НДК, отбелязва изданието, е завършил с тезата, че тя трябва максимално да се ускори. И да се търсят по-големи инвеститори, а не "мики маус пари"", както е казал шефът на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян. Вицепремиерът Жотев, отбелязват "24 часа" дори е назовал размерът на необходимите ни инвестиции: 2 млрд. долара.

Но дори покрай "Българският Великден", днешната преса не пропуска същинския. Или по-скоро префокусира това религиозно събитие в политическо. Как ли? Чрез участието на Симеон Втори в него. "Църквата застана зад царя", твърди "Новинар" от първа страница в репортаж от великденската литургия от катедралата "Св. Александър Невски". Името на царя било четено във всички църкви, твърди изданието, вероятно по нареждане свише. А самият той и царицата се движели плътно зад патриарх Максим по време на великденското служение. Не сме спускали нареждане да се чете името на царя като държавен глава, уточняват от Св. Синод. Богослови обаче отбелязват, че през последните 10 години е имало такава практика, доколкото свещениците упоменават правителствения синклит, без да конкретизират държавния глава.

"Симеон Втори подмина царския трон", четем на първа страница в "24 часа", под снимката на царя със свещ в ръка. "Труд" пък припомня, че до изборите остават 61 дни и публикува текста на комюникето на Симеон Втори, в което той споделя, че разчита на решението на съда, което да даде право на националното му движение да се яви на изборите.

Оттук насетне в днешните издания се посипва истинска вълна от "царски коментари". Царят реже малките партии, пророкува Валерия Велева в "Труд". Текстът на последното обръщение на монарха бил категоричен, че той няма да се коалира с ВМРО, партията на Бонев, ЕКИП на Бисеров или Федерация "Царство "България". С това, според "Труд", Симеон Втори показал, че действа нетрадиционно, антипартийно и че поставя на колене и противници, и евентуални съюзници. Стана така, че царят-гражданин се превърна в лидер, категоричен от страниците на "Демокрация" е историкът проф. Георги Марков. След което историкът обяснява, че титлата "цар-гражданин" Симеон Втори всъщност е наследил от своя прадядо по майчина линия Луи Филип, който трябвало да оцелява между две революции в средата на 19 в. Тази комбинация, според директора на Института по история на БАН, обаче поставяла някои въпроси. Първо, относно авторитаризма на устава на националното царско движение. И второ, проф. Георги Марков е категоричен, че по този начин чрез републиканската конституция се правел опит за пълзящо възстановяване на монархията. Не такова обаче е мнението на журналиста Петко Бочаров, който от същата коментарна страница анализира "митът Симеон Втори в действие", който според него може да е по-скоро положителен: стабилизиране на дясното пространство и "обречено сътрудничество" между ОДС и царя.

"ОДС и царят" ще управляват заедно" - това е акцент и в днешния брой на "Новинар". Фразата обаче е от екслузивно интервю на столичния кмет Стефан Софиянски, което завършва с думите "рано е още да се каже дали съм следващият премиер". Отново в същото интервю кметът Софиянски отказва да даде подробности и за своята среща с премиера Костов в ресторант "Крим", провела се на четири очи, нито да каже дали на нея е везто някакво решение за корекции в стратегията на СДС на изборите.

Но в българската политика явно винаги са възможни изненади, ако съдим и по днешната водеща новина за в. "Дневник" - изключеният от СДС Христо Бисеров търсел срещи с Берлускони в Италия, но се представял като водещ политик от правителственото мнозинство. И което е още по-странно: тези контакти на Бисеров се осъществявали със съдействието на българския посланик в Рим Димитър Лазаров, който най-добре би трябвало да знае кой кой е в българската политика. Ала в случая явно надделяват някакви други сметки, отбелязва "Дневник" и подчертава, че не са тайни близките връзки между Христо Бисеров и посланика ни в Италия, който бил кум на сина му (в момента Илия Лазаров е началник на президентския кабинет).

Така, и в такива комбинации, минава политиката у нас. А отвън нещата сигурно изглеждат по-различно: ще ви приветстваме в НАТО - това заявява в интервю за "Труд" холандският премиер Вим Кок, който днес пристига на посещение в страната ни. Вим Кок е категоричен в интервюто си, че крехката стабилност в региона около България и кризата в Косово са ударили нашата икономика, но че България никога не е била лошият пример на Балканите. Ето защо колкото и да е непредсказуем регионът ни, холандският министър-председател Вим Кок е категоричен, че ние ще получим подкрепа, защото демократичното и икономическото развитие на България е от значение за обединена Европа.