А че бандитите са обнаглели личи и от друга публикация от първа страница на "Труд" - откраднали колата на бившия премиер на Македония Бранко Цървенковски пред хотел "Рила", докато той бистрел взаимотношенията си със социалистите на Първанов. Впрочем, Георги Първанов косвено се споменава из днешната преса и по друг повод. "Демокрация", а и други вестници цитират писмо на членовете на НСРТ Светлана Божилова и Георги Лозанов до протестиращи журналисти в БНР по повод на конкурса за генерален директор, за който вече сме говорели в нашия преглед на печата. Връзката, която правят членовете на медийния съвет между партийния лидер и протестите е пряка: можете да протестирате и конкурсът е открит за дебата, пишат те, но трябва да съзнавате, че вашият протест ви въвлича не в "Пражки" (метафората е за случващото се в обществената чешка телевизия), а в Първанов вариант, доколкото тези дни лидерът на социалистите бе заявил, че ако спечели изборите, ще премахне НСРТ. А съществуването на подобен регулаторен орган е европейска и демократична практика, смятат членове на медийния съвет.
Освен това днешните издания изобилстват със сравнения. Поводът е и един документ - отчетът на управляващите, озаглавен "Календар на постигнатото". "Демокрация" започва да го публикува в пълен обем, акцентирайки на основното: валутен борд, споразумение с МВФ, приватизацията, Косовската криза и поканата от Хелзинки за обединена Европа. "Труд" публикува акценти от него с критични нотки. От рода на - "въведе се алтернативна война служба - хубава работа, европейска, ама скъпа". А "24 часа" решава да допълни отчета с грешките и пропуските в свършеното. Най-критично изданието е, освен към това че много от нещата са само започнати, и към насърчаването на 285 000 малки бизнесмени. Защото тези дни, отбелязва "24 часа" НОИ ги суровака с изравнителна осигуригелна вноска в размер между 1000 и 2000 лв. "Стандарт" пък не отделя много на постигнатото и се съсредоточава в днешния ден. Изданието извежда на първа страница протестът на работниците от "Плама" Плевен, които искат нов собственик, както и не скрива безпокойството си дали 6 склада за ядрени отпадъци до Нови хан всъщност не са опасни.
На една друга опасност - изваждането на етническата карта, е посветено интервюто на Ахмед Доган в "Труд". Отправната точка на разговора, разбира се, е филмът "Технология на злото" и "възродителния процес". Защо ровят в раните ни пита Доган и заявява, че не бил доносник на ДС и че е автор на българския етнически модел. Освен това лидерът на ДПС продължава да твърди, че "възродителният процес" не е от 80-те години и поставя неговото начало през 1912 г.
А иначе Доган продължава да настоява да се отворят документите за периода и да се види дали той е създал безпрецедентна антикомунистическа организация от затвора, която нямала аналог в Източния блок. А иначе, според Доган, който прави паралел между себе си и Васил Левски, говоренето за събитията само отваряло раните на хората. Само истината за "възродителния процес" ще ни направи безпощадни, твърди в анализа си в "Демокрация" Петко Бочаров. И оспорва от своя страна правото на който и да е, в това число и на г-н Доган, да прехвърля поради някакви причини вината за "възродителния процес" от БКП върху българския народ като цяло.
И още една истина - тази за спасяването на българските евреи - е по страниците на днешната перса. Поводът е премиерата на филма "Извън хватката на Хитлер", която ще се състои днес в зала "Св. София". И тук веднага искам да уточня, че веднага след 10 ч. ще ви срещнем в студиото на РФИ-България с режисьора на филма Ницан Авиран. А дотогава няколко мнения от неговите автори. Българите са толерантни, но в Европа има опити да се върне фашизмът, твърди сценаристът проф. Михаел Бар-Зоар пред "24 часа". Той споделя, че не среща никакъв антисемитизъм тук, независимо от някоя развята свастика. Другото е по-страшно, отбелязва известният историк - ултрадесните националисти в Австрия и Румъния, както и някои настроения в Германия. И продължава да твърди, че спасяването на българските евреи е най-голямата тайна на Втората световна война, защото преди неговата книга и този филм никой не я е знаел зад граница. Дори директорът на Музея на Холокоста. Нещо, което дава основание на Ени Розенберг, една от участничките във филма, да заяви пред "Демокрация", че България е освободила евреите от комплекса на Холокоста. Защото е показала, че може да има не само толерантност, а и обич между хората.
Източник: RFI
Последвайте ни
