Българският печат днес - 10.10.2000 год.

"Юо оембаргото падна". Така в общи линии, чрез водещото заглавие на "Новинар" могат да бъдат синтезирани основните вълнения на вестниците днес. А водещата новина от Люксембург - външните министри на страните-членки на Европейския съюз отмениха напълно въздушното и петролното ембарго срещу Съюзна република Югославия, частично вдигнаха финансовите санкции и оставиха напълно в сила единствено оръжейните забрани. Решението ще влезе в сила до два дни, уточнява "Демокрация". Вестникът набляга обаче и на думите на координатора на Пакта за стабилност Бодо Хомбах, който изтъкна, че другите държави от Югоизточна Европа не трябва сега да бъдат ощетявани за сметка на засиленото насърчаване на демократична Сърбия и вече определените за други страни пари не трябва да се пипат. И все пак, в еуфорията около встъпването в длъжност на Воислав Кощуница, "Демокрация" изразява своите съмнения. Защото, категоричен е вестникът, новият президент трябва да преосмисли спонтанния си призив КФОР да напуснат Косово. Иначе утре той би могъл да поиска същото да стане в Босна и Херцеговина, а вдругиден - да бъде възстановена старата Югославия. Или казано с други думи, отбелязва вестникът, ако ще е демократична промяна, тя трябва да бъде истинска, а не просто в Белград да има смяна на караула. Свалянето на Милошевич не стига, сякаш приглася "24 часа", който се базира на изразената предпазливост към процесите, които стават в Югославия от страна на главния военен съветник на американския президент Бил Клинтън генерал Хенри Шелдън.

Освен събитията в съседна Югославия, "24 часа" разглежда посещението на генерал Шелдън в София и в светлината на отношенията България-НАТО. България е най-съюзническият кандидат-член на НАТО в региона, похвалил ни генерал Шелдън пред премиера Иван Костов. Дори и един ден да се откажете от НАТО, военните реформи, които сега правите ще са ви от полза, цитира вестникът генерал Шелдън. Ами похвалите са си хубаво нещо. Само че този филм вече сме го гледали и при това многократно, въздъхва "Труд". И от шенгенските визи ни освобождават непрекъснато и в Европейския съюз а-ха да ни приемат. Навремето големият източен брат също ни потупваше така по рамото, но поне си развързваше и кесията. Затова, нови братя, не се стискайтe, призовава вестинкът.

Надали като въпрос на стиснатост би могъл обаче да се изтълкува фактът, че само 24% от населението отоплява цялото си жилище. Резултатите са от проведено проучване от МБМД. Интересен е обаче и друг един резултат - само 20% от населението се отпляват с централно парно. С дърва и въглища се греят 55%, а с електричество - 32%. Цитирам всички тези цифри, защото, както отбелязва "24 часа", в навечерието на зимата конфликтът "Цени на парното, горивата и тока" отново е на път да възпламени общественото недоволство. И в този момент именно парното заплашва да смрази сините. Така че сега управлнието било поставено пред дилемата - избирателите или топлофикациите. Трябва обаче да се отбележи, че край отворената рана се преплитат интересите на три страни. От едната страна са интересите на Международния валутен фонд, който упражнява непрекъснат и системен натиск за пълно либерализиране на цените на тока и парното. От другата страна са потребителите, които стават все по-бедни докато преходът се точи. И затова няма нищо чудно, че настръхват при всеки опит да им бръкнат в джоба. И накрая между чука и наковалнята е поставено правителството, което освен за необходимостта от външна подкрепа и доверие на своите избиратели трябва да мисли и за това да не се стигне до фалит на топлофикациите. Така че схемата, онагледена чрез илюстрация от вестника, била ясна - дори и в началната точка пуснатата бюлетина да е била синя, съвсем е възможно на крайната точка от студения радиатор тя да излезе оцветена в червено.

И все пак подобно преминаване от цвят на цвят може би е просто отражение на политическия живот в страната. А българинът е от особено тесто замесен, труден човек е. И като гледаш как се дерат в Народното събрание депутатите все едно, че едните живеят в една държава, а другите - в друга. А всъщност ние всички живеем в една и съща България, разсъждава актьорът Димитър Манчев пред вестник "24 часа". Всеки у нас дели държавата за себе си. Защото ние сме егоисти без изключение. И седнем ли на масата, първата ни работа е да сравним какво има в чинията на съседа. А защо просто не можем да се обърнем към съседа си и да му кажем "Наздраве!". Защото не ни трябва да се обичаме чак много. Но поне нека да се обичаме достатъчно.

Но пък, както споделя впечатленията си от своя досег с индианските шамани Пламен Ганчев пред "Демокрация", само човешките същества са дошли до там, че да не знаят защо съществуват. Те не използват способностите си, не използват знанието, което духът е вложил във всеки от тях. Те даже не се досещат за това и така те се препъват сляпо по пътя за никъде.

Но може би част от смисъла се крие в писмото на легендарния Маркес, който предупреден от лекарите за наближаващия край, се прощава със своите читатели. Писмото от 8-ми октомври тази година публикува и днес "Труд", а аз ще си позволя да ви цитирам мъничка част от него - "Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Нещата трябва да се оценяват не по стойността им, а по съдържането. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха".