Из дебрите на отношенията Стоянов-Костов се лута днес и "Демокрация". Защото тиражираните мними проблеми между тях, за каквито ги смята вестникът, се дължат на една определена битка. Или по-точно казано на втория, по-висш стадий на компроматните упражнения. Когато единият от двамата е в отпуска, докато другият работи, било повече от очевидно, че единият се дистанцира от делата на другия, докато другият обмислял как може да го удари под пояса. Явно, както вече стана ясно още в началото, намерено е разрешение и на този проблем. За да не се стигало до крайности обаче и за да бъде разрешен въпросът веднъж за винаги, "Демокрация" предлага няколко съвета за поведението на Стоянов и Костов - да се срещат и да не се срещат. Да пият чай и да не пият. Нито кафе, нито дори айрян. Да си говорят по телефона и да не си говорят. Да дават изявления и да мълчат. Да почиват и да работят. Да говорят с журналисти и да не говорят с тях. И така току-виж най-накрая бъде постигнат мирът в държавата.
За проблемите на обикновения българин и начините те да бъдат преодоляни обаче разсъждава днес "Труд". А поводът е доста неприятен - според последните статистически данни безработните у нас вече са надминали 700 хиляди души. В това число естествено не са включени нерегистрираните, което съвсем не означава, че те са малко. Тях кучета ги яли, но и без тях читавите за работа българи, останали със скръстени ръце станаха твърде много, отбелязва "Труд". Ясно е, че след като ни надянаха хомота на борда, ще се закриват предприятия и ще се уволняват работници. Само че, съветва вестникът, управляващите биха могли да попрочетат нещо и от историята на братските Съединени щати и да се поучат от нея. Защото там след Голямата депресия бяха намалени данъците за бизнес, за да има за всеки по някои долар. А ние само мажем дупките в асфалта и затова станахме република на безработните, заключава "Труд".
Е, като доза успокоение все пак, може да се приеме, че 6000 българи ще имат честта да купонясват с президента Петър Стоянов за изпроводяк на стария и за посрещане на новия век. В тази новина обаче "Труд" съзира вечния комплекс на малките, в това число и нашата, държави, в които всеки политик се стреми да събере около себе си колкото се може повече хора и по този начин да подчертае своята тежест, да покаже на съперника си колко по-значимо е неговото присъствие. Явно синдромът "От Искъро по-длибоко нема и от Витоша по-високо нема" се оказа неизлечим. Всичко това обаче много напомня на сюжета на филма "Преброяването на дивите зайци", разсъждава "Труд". А там нещата се свеждаха до "толкова по толкова равно на толкова и се нанася в съответните графи". А пък по всичко доказвало съвременното звучене и на една друга шопска поговора, че "От долу връо се види, ама от връо долу се не види".
Последвайте ни
