Българският печат днес - 07.06.2000 год.

Т�с �с у комшиите, стачка сред учителите. Така горе-долу в едно "24 часа" събира солидарността и притесненията с днешна дата от земетресението в съседна Турция и от проблемите на нашенското образование. Впрочем, солидарността със съседите е видна по първите страници на днешната преса. Повечето издания публикуват снимки от разрушенията в Североизночна Турция и град Чанкъръ, където не живеят изселници от България уточнява пък "Демокрация". Не по-малко солидарни са днешните издания и с обявената стачка на българските учители. Защото, дори протестите и заплахата за стачка отдавна не са нещо ново у нас, отбелязва "Труд", отдавна не се е случвало училищата да затворят врати за цял час. А точно това ще се случи след малко днес, четем и в "24 часа", когато между 9-10 ч. тази сутрин 80 на сто от училищата и детските градини ще затворят врати заради неизплатени заплати на преподавателите. И в случай, че учителите не получели парите си, заплашвали от КНСБ, абитуриентите можели да останат без дипломи, щяла да се блокира кампанията за елитните гимназии и да се постави под въпрос кандидатстването в университетите. В. "Дума" от своя страна прогнозира, че и останалите учителски синдикати - "Подкрепа и СБУ ще се присъединят към протестите".

И докато всички очакваме евентуалната днeшна развръзка на образователния гордиев възел, друг проблем на обществената солидарност - съдбата нa медиците ни в Либия - отново се заплита. Според "24 часа" с протест на либийското посолство срещу гражданското бдение със свещи в неделя вечер. България е демократична страна и всеки има право да протестира в рамките на закона, е бил отговорът на говорителят на Външно министерство Радко Влайков. А дали протестите са имали друг резултат е трудно да се каже, но засега българското посолство в Триполи е успяло да издейства по една среща месечно със задържаните българи. Заразяването не може да e умишлено, експертиза следва да се направи и технически да се изолира вируса, е категорична в интервю пред "Новинар" Софи Шамаре от института "Пастьор". И допълва, че въпреки че либийски деца, заразени със СПИН са били лекувани във Франция , данни от това лечение не можели да бъдат ползвани за експертиза, без съгласие на либийските власти. Но такова не било дадено, а и никой нямал представа колко разпространен е СПИН-ът в Либия.

И докато загадките около делото в Либия продължават да витаят и тревожат всички, "Труд" и "24 часа" пък тръгват по дирите на откраднати златни накити. Тревогата на "24 часа" е предизвикана от кражбата на най-ценните части от копието на уникалното Преславско съкровище, изложено в Шуменския исторически музей (за щастие оригиналът е в Рим на изложбата "2000 години християнство"). А "Труд" пък тръгва по дирите на друг обир отпреди година - в дома на председателя на парламента Йордан Соколов, където се оказало, че не са задигнати само шоколадови бонбони, но и 1,5 кг. бижута от злато и платина. И както винаги позакъснялите разкрития идват в изповед на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, който пък в специално интервю за изданието на препуска да обвини и други лица и политици, не на по-следно място депутатът на ДПС Осман Октай, който според него бил доносник на ДС с псевдоним Огнян.

"Такава е политическата ни традиция", обобщава историкът проф. Георги Бакалов пред "Демокрация", много партизанщина, която предизвиква омерзение в политическия ни живот. "Ахилесовата пета на нашата политика винаги е била късната есен и ранната пролет. И за да не затъваме в политическа шарлатания, би следвало да потърсим нов политически диалог в обществото", е мнението на историка проф. Бакалов. "А не да се задяваме с проблемите си, защото корупция винаги е имало и ще има там, където има власт - от Римската империя та до днес". А и проблемите на Балканите могат да се решат само съвместно от европейските държави, твърдят португалският министър на културата Мануел Карильо и френският социолог Доминик Волтон в своя манифест на културното различие, който можете да прочетете също в "Демокрация". Тъй като икономиката не може да бъде единственият критерий за изграждането на Европа. И затова, според двамата автори на манифеста на културното различие, на икономическия напредък на Запада не трябва да се гледа като на попечителство към Източна или Югоизточна Европа, а просто трябва да се очертае фундаментът на общото наследство. И един ден да се премине от политическа и икономическа Европа към друга Европа - тази на културата.