Българският печат днес - 05 август 1999

П�и �ицията е тази, която дава новини , но обикновено, когато висш полицай се превърне в новина, това си е направо скандал. Още повече ако се окаже, че вместо да изобличава рекетьори, сам рекетира. И така всички днешни вестници в безпрецедентно единодушие излизат с едно и също заглавие:: "висш полицай хванат със 75 000 д. подкуп"- все едно дали разгръщате "24 часа", "Сега", "Демокрация" или "Монитор". И как иначе, като се имат предвид фактите.

Арестуван е не друг, а шефът на Икономическата полиция в София подп. Михаил Димитров е арестуван и то не иначе, а когато в сладкарница "Камелия" е прибирал откуп от 75 000, които бил измъкнал от известне бизнесмен със заплахата, че иначе изобщо няма да му върви бизнеса. И това не е всичко. Защото пък вчера почти час шефът на дирекция "Следствени арести" към правосъдното министерство е разигравал органите на реда организирайки пиянско родео из столицата със служебното си "Пежо". Едва след близо час полицията успяла да прекрати опасното за него и всички други останали пиянско шофиране. От днешните издания на вестниците обаче не научаваме дали след като е изтрезнял е имал възможност да опознае другояче подведомствените му арести.

С максимата за "Добра и лошата новина" "Демокрация" коментира новината на деня. Лошата новина е за министър Бонев, смята изданието доколкото "гори" шеф на икономическата полиция. А добрата за обществото, доколкото след това следва пречистване от болеста и най-важното - нещата спират да се потулват.

А арестите и скандалите не само че не са потулени, а направо бликат от страниците на днешните издания. Също в ареста, пак обвинение в изнудване, вчера се е озовала бившата президентска секретарка на д-р Желев Стефка Генева. А в своя поредица "24 часа" продължава да разследва сагата за дон Цеци, инак депутат от евролевицата, публикувайки поредното изявление на пребита жертва и свидетелства за това как босът на Златица инквизирал неприятелите си с огромния си златен пръстен.

И за да не превърнем прегледът ни на печата в изцяло криминална хроника, нека обърнем поглед и към другите новини.

"Софиянски протегна ръка на Белград" - така "Труд" оценява визитата на столичния кмет, който пристигна в Белград с два тира с хуманитарни помощи, съдържащи брашно, бебешко мляк, лекарства и минирална вода. Изданието напомня, че българските журналисти, които трябваше да пътуват с кмета Софиянски бяха държани дълго на границата и накрая не бяха допуснати да влязат в Югославия, докато в същото време куфарни търговци са минавали безпрепятствено от другата страна на границата.

"Ръкостискане вместо "План Маршал" пък е тамата на анализ да "Ханделсблат", препечатан в "24 часа". Обещаните от Запада пари са като капка вода върху гореща печка, се казва в него. И се посочва, че след войната идва времето на различните сметки - България и Румъния още не могат да се споразумеят къде да е моста на Дунава. И засега изглежда, че доволна от сараево е само малка Македония, доколкото Скопие не блуждае в историята, а има твърдо обещани кредити от 80 млн. евро.

На 5 август се навършва година от смъртта на Тодор Живков и много днешни вестници търсят мястото на бившя първи в историята. "Живков в историята и на улицата" е погледът, който ни предлага в. "Сега", поделен между мнението на историците и на случайните граждани. "Живков го разхубавяваха критиците му, смята Андрей Пантев, а деканът на Историческия факултет проф. Георги Бакалов смята, че ако търсим негово място, то ще е като дирята, която демоничните личности оставят в историята. На фона на историците анкетата с минувачите е далеч по-колоритна, защото те забързани пренебрегват принципи добро или нищо. И ако момчетата на 16-17 г. си признават, че нито знаят нещо за него, нито пък ги интересува, трийсетгодишните го определят като тарикат и селски хитрец, а само един 80 г. гражданин се опитва да каже за него по-добра дума. Така приключва земната слава.

Бегло на бившия първи се спира художникът Светлин Русев в пространно интервю пред "Монитор" иначе посветено на интелектуалците, разочарованията и клишетата на българската интелигенция преди и след 10 ноември. Художникът, който дари уникалната си колекция на Плевен заявява в края на интервюто си, че е сторил това дарение, защото и най-богатата държава би си останала бедна, ако всеки не прави това, което може по най-добрия начин. Защото месианската роля на твореца била примамлива, но тя не трябва се поверява, а де се носи като изпитание. Другото би било политически подарък, а това обикновено се оказва една от поредните илюзии.