Българският печат днес - 25.02.2000 год.

В�е �елът на "либийската връзка" все повече се затяга. Днешните издания отново отделят на делото на шестимата обвинени медици в Либия голямо място, вероятно с убеждението, че само натиск (в София и Триполи) може да спаси живота им. Резултатите с вчерашна дата: "Не вярвам, че българите са виновни", извежда на първа страница "24 часа" думи на Муамар Кадафи от безпрецедентен среднощен разговор с президента Петър Стоянов. Разговорът, уточнява изданието, е бил проведен в сряда 23,30 ч. българско време и е продължил 15 минути. "От все сърце желая да не се докажат обвиненията, е заявил Кадафи, който високо оценявал работата на българските лекари и сестри, на които е поверен живота на много либийски граждани". Наша държавна делегация заминава обаче за Триполи", продължава по темата "Демокрация". В нейния състав влизат главния прокурор, министъра на правосъдието и зам.здравния министър. Защото нещата са повече от сериозни, ако се съди по получения вчера в българското посолство в Триполи обвинителен акт, от който става ясно, че нашите медици са обвинени по три точки - в заговор срещу държавата, заговор в убийство и нарушаване на религиозните традиции. Така че спешно трябва да се действа и вече са взети някакви мерки: "Президентът е определил топ-адвокати за консултанти на официлния защитник" , четем на първа страница на "Новинар", а безплатна юридическа помощ обещал и шефът на Столичната адвокатска колегия Стефан Ботев.

И това не е всичко: "Mолим Русия да ни посредничи с Либия" е водещото заглавие, с което тази сутрин излиза "Труд", който обръща вниманието ни към една вчерашна среща между председателя на парламента Йордан Соколов и руския посланик Владимир Титов. Вътрешна информация на вестника гласяла, че търсим посредничеството на Москва, а вероятно вече сме отправили подобно искане и към Саудитска Арабия. Засега обаче липсва официална информация за контактите, тъй като ситуацията е деликатна, а нишката за възможно влияние повече от тънка, коментира "Демокрация". Доколкото първият "медиен шок" с възможни обвинения за това какво да се направи, за да се защитят българските граждани, вече премина. Но никакви аргументи, изтъква синият вестник, не могат да подкрепят ксенофобските призиви и манипулации. Защото животът на шестима българи виси на косъм. А нишката на справедливостта не може да бъде подсилена с омраза. В тази връзка "24 часа" отново публикува цяла страница с читателски писма под надслов "какво да правим с Либия", където между предложенията да откупим нашите сънародници и призиви Господ да е им на помощ и да се молим за тях, четем и мнението на египетския журналист Мохамед Бакари, че този случай хвърля светлина върху друг въпрос - какво е отношението на България с арабските страни. Защото ако такова отношение съществуваше сега щеше да има поне 10-15 канала за преговори с Либия. Според Мохамед Бакари редно е да се потърси посредничеството на египетския президент Мубарак, а не опивайки се от свободата на словото да пишем, че "ако бяхме Америка, щяхме да бомбардираме Либия". Защото този, който го е писал, без да си е дал сметка, е изложил на заплаха живота на българските граждани".

И приключвам либийската тема с една фотография от първа страница на "Труд", на която съзираме лицата на гневни демонстранти пред парламента, които - обърнете внимание, протестират не срещу Либия, а срещу българската държава, която от години дължи заплатите на служители за построени обекти в тази арабска страна. В същото време депутатите само за три минути са вкарали вчера писателя Ивайло Петров в състава на НСРТ, с аргументи, напълно противоположни на онези, с които го разпънаха на кръст на позорно заседание миналия петък. Социалистите официално са оттеглили кандидатурата на Стефан Данаилов, съобщава по този повод "Демокрация", а според депутатите от ляво и дясно писателят имал диплома за висше образование по силата на наредба за членовете на писателския съюз. Щом като депутатите вече могат за три минути да приемат закон и за още пет минути да отложат два, комеунтира "Труд", представяте ли си тогава какво би станало, ако те бяха работили пет часа?

Към нашето въображение в интервю за "Труд" пък призовава и шефът на държавната агенция по рибарство Николай Кисьов, макар и по друг повод. Той тържествено обещава, че ще изяде всяка дунавска риба пред очите на редакцията, за да докаже, че няма цианиди нито в месото, нито в костите. По този оригинален и напълно "рибарски" начин от анекдотите, той иска явно да ни убеди, че е отминало времето на синдрома "Чернобил". Безотговорността е в основата на бедствието по Дунава, категоричен е пред "Новинар" зам.министърът на околната среда Емил Маринов, който прогнозира и други проблеми в бъдеще. А именно - че водата ще е бъдещата ябълка на раздора. И че тя, а не петролът ще носи вражди и ще скарва съседните държави, както и ще бъде обект на грабеж.

Крупен грабеж в София пък извежда в. "Дума" още в заглавието си, който убягва от вниманието на другите издания. Касиерка и шофьор на "Столични телефонни и телеграфни станции" били нападнати от две неизвестни лица, които простреляли шофьора и отмъкнали 30 000 лв. "24 часа" пък посвещава цяла страница на мистериозната смърт на сина на Огнян Дойнов - Емил, починал 10 дни след баща си. Смъртта на Емил Дойнов била вследствие на хипертонична криза, съчетана с тежка цироза според лекарите, но близки твърдяли, че тя е вследствие на мъка по бащата.
Борецът-колекционер от своя страна пък в юбилейно интервю за в. "Пари" споделя, че правел колекция, защото купувал не картини, а мъката на художника. А в прощална статия за смъртта на маестро Марин Големинов, която можете да прочетете в "Демокрация" композиторът Стефан Драгостинов споделя тайната на неговото музикално дълголетие. А тя е, че маестрото винаги е повтарял, че музиката не може да се приема само професионално, а винаги следва да се възприема като приключение.