Също с опровержение, този път на страниците на в. "Труд", излиза фирмата "Данон-Сердика" по повод на един неприятен инцидент. "Данон-Сердика", след сигнал от медиите, официално се извинява на купувачите за партида кисело мляко с по-голямо водно съдържание. Млякото от типа "Фамилия" било под стандарта, но не вредно за здравето. А от своя страна френската фирма, която е на трето място в Европа по обема на производството си, поема ангажимент да възстанови парите на всички ощетени, доверили се на кофички кисело мляко със суперцена от 53 ст. или със свой транспорт да им занесе, в случай на рекламация, качествено мляко на доставен адрес. Така както го изисква европейското уважение към правата на клиента.
Дали обаче се зачитатът у нас правата на хората със свободни професии, питат се повечето днешни вестници по повод на появилата се наредба за осигуровка и върху хонорарите. "Хонорарите само с БУЛСТАТ" излиза по този повод с водещо заглавие "Новинар" и подробно разяснява на читателите си какво означава това. А това означава, че всеки, който получава и заплата, и хонорари, трябва да си извади единен идентификационен код и да плаща сам 100 процента осигуровка върху хонорарите си. "На крив закон и сто наредби са малко", коментира казуса "Труд". Според изданието кодексът за социално осигуряване е забъркал такава каша, че всички ще я сърбат години наред. Защото неговата цел не е социалната справедливост, а стремежът да се дерат пари до кокал. "Художник, преводач или журналист свободни професии ли са?", пита "Труд" или са роби на труда. И защо ще трябва да висят оттук насетне по опашки с месеци, за да ги маркират с номер, след като си имат ЕГН?
Изобщо нуждата от правозащитници в България изглежда е толкова належаща, че става ясно защо вождът на ирокезите Токуиро ни е посетил вчера по покана на Атлантическия клуб, четем в "24 часа". Голямата костенурка, както сам себе си е нарекъл вожд Токуиро е изнесъл вчера лекция в Атлантическия клуб, в която е подчертал, че неговият народ, който десетилетия е подложен на асимилация иска да си сътрудничи с българския народ и особено по проблемите на нетолерантността и малцинствата. Затова и съвсем актуално на случая, с присъщата на индианците метафоричност, той казва пред "24 часа", че е дошъл да засади в България дървото на знанието, което било дърво на Великия мир. Защото народите трябвало да знаят повече един за друг, за да плували заедно по реката на живота. А както вече видяхме в началото на нашия преглед на печата думите "мир" и "река" дълго ще са актуални в региона.
"Време е бедните да се обединят", зове пък от страниците на "Труд" поетът Стефан Цанев и припомня идеята си за движение "Национално единство", съкратено като НЕ. Ако то се обединяло с Демократичния алиaнс на д-р Тренчев, лансиран като ДА, Стефан Цанев предсказва уcпех на бъдещата формация. Защото в момента за него българите се деляли на две партии - на измамници и измамени. "Прeди д-р Тренчев да прави партия, нека отговори на няколко въпросa", призовава пък от страниците на "Демокрация" политологът Огнян Минчев. Въпроси, свързани с подкрепата на синдиката на правителството на Беров в периода на голямото разграбване. Затова за политолога Огнян Минчев преди българите да дадат доверието си на някому, първо трябва да се вгледат в недалечното минало.
А една друга тема от близкото минало - смъртта на Огнян Дойнов, задържа и днес вниманието на изданията. Определян като един от инициаторите на техническия прогрес според в. "Дума" , било като човек, трайно работещ за "пералните на КГБ" според "Демокрация". От страниците на "24 часа" Красимир Премянов призовава да му се издигне паметник, а "Труд" в обстойна публикация анализира информацията, която именно била бизнесът на Дойнов. Защото според "Труд" със смъртта на Дойнов си отивал един от последните, който е бил наясно с източването на капиталите от България и създаването на множеството задгранични дружества. За "Новинар" червените пари просто са родили мита Дойнов като за човек, който продължава да дърпа задкулисно конците в България. Все пак десет години не са никак малко време, а понякога ние прекалено продължаваме да живеем в историята.
"Нека прекалено не се ровим в миналото", призовава от страниците на "Демокрация" джаз-певицата Йълдъз Ибрахимова. Според нея достатъчно е да намерим причината за нещо и неговото решение, а не да живеем с илюзии. Затова самата Йълдъз, независимо от всичко, което е преживяла особено около т.нар. "възродителен процес", предпочитала да живее с усмивка и препоръчва на всички да продължават по пътя си не с омраза, а с взаимна обич.
Последвайте ни
