Ц ентралата на ЕС оповести предложение на Еврокомисията, според което чуждестранните посетители в Европейския съюз ще могат да минават транзитно през неговите нови 10 държави членки, без да се нуждаят от втора виза.
Според проекта визите и разрешенията за пребиваване, издадени от една от 15-те стари членки на ЕС съгласно т. нар. "Шенгенско споразумение", ще бъдат валидни за тези, които преминават през новоприсъединилите се държави.
Визите и разрешенията за пребиваване от всяка от десетте нови членки също ще позволяват на пътуващите да преминават транзитно през останалите новоприсъединили се страни.
Пътуващите с разрешение за пребиваване, издадено от Швейцария или Лихтенщайн, които не членуват в ЕС, ще могат да преминават транзитно през цялата територия на съюза.
Предвижда се към този режим по-късно да бъдат включени и официалните кандидатки за членство в ЕС България и Румъния, а също и други балкански държави.
Говорител на ЕК посочи, че се планира предложението да е временно и да действа до пълното присъединяване на десетте нови държави членки към общата визова политика на ЕС през 2007 година.
Постоянните представители на страните-членки на ЕС не успяха да се споразумеят как да отговорят на отказа на Турция да признае Република Кипър.
Постоянните представители обявиха, че ще обсъдят отново този въпрос на 21 септември.
Преговорите по присъединяване на Турция към ЕС ще започнат на 3 октомври, както е планирано, въпреки липсата на споразумение.
Никозия обаче е готова да блокира започването на преговорите с Турция, ако не бъдат взети под внимание нейните искания за признаване на Република Кипър.
Кипърският президент, който взе участие в 60-та сесия на Общото събрание на ООН, заяви, че неговото правителство полага усилия, за да може ЕС да излезе с контрадекларация-отговор на турския отказ за признаването на Република Кипър, която да удовлетворява кипърската гръцка страна.
Британското председателство на ЕС и Франция постигнаха договореност по проект за отговор на ЕС на едностранната декларация на Турция от 29 юли за непризнаване на Република Кипър.
Европейската комисия предложи търговските преференции на ЕС за Македония, Сърбия и Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина и Албания да бъдат продължени до 2010 година.
Благодарение на тези преференции, които са в сила от 2000 година,
петте страни се ползват от привилегии в търговията с ЕС, в това число безмитен достъп до европейския пазар на всички техни продукти.
Предложението на Комисията ще стане валидно от 1 януари 2006 година, при условие че преди това бъде одобрено от всички страни-членки на ЕС.
Досегашните резултати от преференциалния режим показват, че между 2000 и 2004 година износът от страните от Западните Балкани за ЕС е отбелязал годишен ръст от осем на сто.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу потвърди пред албанския премиер Сали Бериша подкрепата си за изпълнението на условията за подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Албания.
Сали Бериша се срещна с Барозу в Ню Йорк. Според източник от пресофиса на Бериша председателят на Европейската комисия е изразил увереност, че ЕК ще подпомогне икономическите и структурните промени в Албания.
Европейската комисия е изготвила план на стойност 1 милиард евро, предвиждащ до 2007, да бъде създадена нова интегрална система за контрол на всички граници на съюза.
Европейският комисар за конкуренцията Нели Крус подкрепи
кандидатурата на Ангела Меркел за канцлер на Германия.
Крус, която е бивша бизнесдама, изрази надежда, че лидерът на Християндемократическия съюз Ангела Меркел ще управлява Германия след изборите в неделя, тъй като е жена.
Ако смени сегашния канцлер Герхард Шрьодер, Меркел може да направи германската бюрокрация по-ефективна, посочи Крус в статия в холандски вестник.
По думите на Крус изборът на "този прекрасен политик" ще бъде от полза за цяла Европа.
Еврокомисарят отбелязва, че по принцип не се меси във вътрешната политика на страните от ЕС, но в този случай прави изключение, защото иначе би пропуснала шанса да обсъди ролята на жените в политиката и бизнеса.
Депутатите приеха текстове от Закона за правната помощ, който е част от реформата в съдебната система.
Съгласно приетите текстове се създава Национално бюро за правна помощ, което ще бъде независим държавен орган. Правна помощ ще оказват и Адвокатските съвети.
Помощта ще се дава по наказателни, граждански и административни дела. Тя ще се осъществява от адвокати и ще се финансира от държавата.
Самата правна помощ ще се изразява в даване на консултации за започване на съдопроизводство или за завеждане на дело, както и за подготовка на документи за завеждане на дело.
В обхвата на правната помощ се включват случаите, при които по силата на закон се предвижда задължителна адвокатска защита, както и всички случаи, когато даден човек не разполага със средства за заплащане на адвокат.
Приключи тунинг проекта BG по програма ФАР на ЕС "Укрепване на Националния институт по правосъдие", който е също част от стратегията за реформа в съдебната система.
Проектът стартира през април 2004 година и целта му беше подпомагане на Националния институт по правосъдие в основната му функция - обучение на магистрати и съдебни служители.
Проектът бе реализиран с активното съдействие от френска страна на Ерик Метрпиер, заместник директор по международната дейност на Националната школа на магистратурата във Франция.
За осъществяването на проекта помогна и Френската агенция за международно правно сътрудничество. Бюджетът на проекта бе 880 хил. евро и бе доставено офис оборудване на обща стойност 270 хил. евро.
На церемонията по закриването на проекта в петък, 16 септември, 2005 приветствия бяха поднесени от посланика на Франция у нас Н.Пр. Ив Сен-Жур.
Официално излезе изследването "Евробарометър", което представя мнението на гражданите на страните членки, на присъединяващите се и на страните кандидатки за ЕС.
Настоящият "Евробарометър" е пролетното изследване, осъществено броени дни след тържественото ратифициране на Договора за присъединяване на България към ЕС от българския парламент.
Специално в България интервютата са проведени от BBSS Gallup International в домовете на 1018 граждани - представителна случайна извадка за населението на страната на възраст над 15 години.
Резултатите показват, че България запазва мястото си сред страните с най-положителен образ за Европейския съюз (60%), след Ирландия (68%), Румъния (67%) и Италия (64%). Предстоящото членство на България в ЕС се възприема като нещо добро от 54% от анкетираните граждани и това мнение съвпада със средните нива на одобрение на ЕС в страните членки.
Българите вече са по самокритични и по-реалистични относно своята информираност и знания за ЕС.
Като цяло, всеки седем от десет български граждани не знаят абсолютно нищо, или твърде малко за ЕС и това не само пенсионери, слабо-образовани или безработни, а и хора с високо образование и управленски кадри.
Тестът с общите въпроси за ЕС и неговите институции показва, че резултатите като цяло са по-добри от тези преди половин година, но остават най-ниски в сравнение с всички останали страни.
В същото време "Евробарометър" регистрира засилен интерес към информацията за ЕС. Хората у нас предпочитат телевизията като информационен източник, радиото, дискусиите с роднини, приятели, колеги. Само една трета от българите обаче смятат, че медиите ги информират обективно за ЕС.
Българите продължават да свързват ЕС най-вече с положителни понятия, макар и в по-малка степен, отколкото преди: с възможността да пътуват, да учат и да работят навсякъде в ЕС, с икономическо благоденствие, мир и социална закрила.
Българите започват да изпитват и типични страхове от евроинтеграцията в навечерието на членството. Над половината от анкетираните (52%) се опасяват от повече трудности за земеделците.
Този страх е нараснал с 10 пункта през последните шест месеца, но е с 25 пункта по-незначим, отколкото в Унгария и в други селскостопански държави в ЕС.
От всички анкетирани държави единствено в България (70%) и в Румъния (55%) преобладава обща неудовлетвореност от живота и този песимизъм се засилва.
Всеки втори гражданин в страните-членки подкрепя присъединяването на България към ЕС.
Това се дължи преди всичко на положителните настроения в новите държави-членки (70%) и сред най-младите хора в съюза.
В заключение, настоящето издание на "Евробарометър" показва, че през последната половин година българите са станали по-умерени в своя национален песимизъм и по-големи реалисти в оптимизма си относно евроинтеграцията и ролята й за бъдещето на страната.
