Ако днес, след всичките дебати "за" и "против", виждаме творбата на Петер Айзенман, то няма начин да не се възхищаваме, отбелязва изданието. Вестникът описва мемориала, изграден от 2 700 каменни плочи, като "голям, но не огромен", "внушителен, но не подтискащ".
"Тагесшпигел" коментира, че дори при откриването на мемориала е имало критики относно това, че не е ясно кой е извършителят на престъпленията, и че са пропуснати цели групи жертви като хомосексуалистите и ромите.
"Берлинер цайтунг" смята, че важното сега е как новия мемориал ще бъде възприет от обществото. Според вестника, паметника предизвиква по-скоро емоционална, отколкото интелектуална реакция.
Изданието не е сигурно какви точно чувства поражда мемориалът, но допълва, че това вероятно е характерна черта на изкуството - да не бъде еднозначно.
"Франкфуртер рундшау" отбелязва, че мемориалът е само естетическо измерение, чисто изкуство и нищо друго. Вестникът допълва, че по тази причина, това е място където въпросът за вината може да се повдигне, но може и да се премълчи.
Според изданието подобни опасения са довели до призивите за изграждане на музей на Холокоста, където да бъде отразен пълния мащаб на нацистките престъпления. "Франкфуртер рундшау" подчертава, че информационният кът към сегашния мемориал не изпълнява тази задача.
Излизащият във Ватикана "Осерватора Романо" пише, че откриването на мемориал на Холокоста в Берлин е подобаващ край на тържествата в чест на края на Втората световна война.
Въпреки че германците, така както никой друг народ в Европа, упорито се опитват да преодолеят собственото си минало, този мемориал е първият изграден от тях след падането на Берлинската стена и обединението на страната, коментира изданието.
Обединена Германия сега е част от Европейския съюз, който олицетворява най-искреното желание за мир, родено от опита и ужасите на нацизма, допълва "Осерватора Романо". Благодарение на плановете за обединена Европа, чието начало е поставено през 1950-та година, сега мирът на континента е трайна реалност.
Германският "Ди Велт" пише, че срещата на високо равнище между Русия и Европейския съюз е поне толкова важна за президента Владимир Путин, колкото тържествата по случай Деня на победата. Вестникът описва подписването на серия от споразумения като втория дипломатически успех на президента за два дни.
Той допълва, че Брюксел и Москва искат да видят обединена Европа, в която Русия играе съществена роля. Изданието смята, че Европа е права, като търси по-тесни връзки с Русия: "Русия е много важна не само в икономически, но и в политически план, а също и по отношение на разоръжаването и спазването на човешките права".
Австрийският "Щандарт" е съгласен с тази оценка като посочва, че няма алтернатива на дългосрочно, стратегическо сътрудничество. Вестникът окачествява споразумението подписано в Москва като резултат на съзнателно прагматичен подход.
Конкретните проекти на сътрудничество рефлектират върху вътрешната и външната сигурност, икономиката, както и науката и образованието, и служат не само за създаване на разностранни връзки, но и за изграждане на доверие, добавя изданието.
Испанският "Паис" изтъква, че на срещата е бил очертан пътя към "Велика Европа", независимо от някои напрежения, като тези свързани с присъединяването на Балтийските държави към Европейския съюз и ролята на съюза за промените в Украйна. Нещата сега се развиват в правилна посока, което ще допринесе, според вестника, за демократизирането и модернизирането на Русия.
Някои проблеми обаче не могат да останат незабелязани: искането на Латвия за преразглеждане на границата с Русия, настояването на Балтийските републики Русия да им се извини за окупацията и неуспеха да бъде постигнато споразумение за отмяна на визите за хората, които пътуват между Русия и Европейския съюз, както и за репатриране на руските нелегални емигранти, изгонени от Европа.
Европейският съюз внася 20% от природния газ от Русия, която бе най-големия производител на петрол през 2004 г. Добрите намерения и икономическата изгода вървят ръка за ръка и не може да бъде иначе, пише в заключение вестникът.
